Земя на славата [bg]

— Триновантите не са забравили за съюза от миналата година — почна Комий. — Сениманите, анкалитите, биброките и сегонтиаките се съгласиха да уважат мира. Ще удържиш ли на думата си?

— Да — отвърна Юлий. — Ако тези мъже се обявят за мои съюзници, няма да им искам друго освен вземането на заложници и определянето на данъка. Другите племена ще видят, че няма от какво да се страхуват, ако се държат разумно. Вие ще сте моят пример за тях.

Огледа хората на масата, но не разчете по лицата им нищо. Комий, от друга страна, изглеждаше облекчен и Юлий се отпусна. Преговорите започнаха.

Когато накрая Юлий излезе навън, бритите се събраха по високите стени на укреплението, за да го видят как си тръгва. По бледите им лица вече нямаше напрежение. Кохортата се обърна кръгом и заслиза към чакащите легиони.

Щом се събраха с основните сили, Юлий изпрати да повикат Марк Антоний и щом той дойде, му каза:

— Отивам на север, но не мога да оставя тези укрепления зад гърба си. Ти ще останеш тук с легиона си и ще приемеш заложниците, които ще изпратят. Няма да ги провокираш да започнат битка, но ако почнат, ще ги унищожиш. Разбра ли?

Марк Антоний погледна към извисяващите се укрепления. Вятърът сякаш се усили и той внезапно потрепери. Задачата не беше лесна, но не можеше да направи нищо друго, освен да каже.

— Разбрах, господарю.

Марк Антоний загледа как легионите потеглят с тропот, който разтресе земята. Вятърът наистина се усилваше, от запад заприиждаха тъмни облаци и скоро заваля пороен дъжд. Марк Антоний се зачуди колко ли време ще трябва да пази съюзниците на Рим в техните сухи и топли крепости.

Същата нощ брегът беше ударен от лятна буря. Четирийсет от римските галери загубиха греблата и платната си и се разбиха в брега. Много повече се откъснаха от котвите си и бяха отнесени навътре в морето. Нощта се превърна в кошмар — отчаяните екипажи правеха всичко възможно корабите да не се сблъскат.

Стотици загубиха живота си. Когато преди зазоряване вятърът отслабна, раздърпаната флота се заклатушка обратно към чакълестия бряг. Тези, които не бяха виждали кървавите последици на първото акостиране, закрещяха от ужас, като видяха труповете и дъските по плажа.

На зазоряване офицерите започнаха да въдворяват ред. Металните части на обсадните машини бяха пуснати като временни котви, за да държат галерите на място. Много лодки бяха изгубени в морето, а тези, които бяха останали, прекараха сутринта в обиколки между корабите, за да разпределят запасите. Тъмните трюмове на три от галерите бяха пълни с ранени и виковете се чуваха надалече, носени от вятъра.