Земя на славата [bg]

Под суровия поглед на Комий всеки от събралите се каза своята цифра.

— Значи заедно можем да съберем около осем хиляди бойци. Касивелан има три, а племената около него могат да добавят още шест, ако се съгласят да го последват. Седемнайсет хиляди, а срещу нас са мъже, които вероятно наброяват двайсет и пет, плюс още хиляди конници.

— Виждал съм и по-лошо — каза с усмивка Беран.

Комий го погледна.

— Не, не си. Изгубих три хиляди от най-добрите си мъже срещу тях на брега и в равнините. Те са страховити бойци, приятели, но не могат да ни управляват през морето. Никой никога не е успявал да го направи. Трябва да ги изтърпим, докато зимата не ги принуди да си идат. Вече знаят какво могат да направят бурите с корабите им.

— Ще ми е трудно да накарам хората си да оставят мечовете си — каза Беран. — Ще има много, които ще поискат да се присъединят към катувеланите.

— Тогава ги пусни! — изкрещя Комий, най-после загубил търпение. — Остави всеки, който иска да умре, да се присъедини към Касивелан и да се бие. Ще бъдат унищожени. — Потърка гневно чело. — Първо трябва да мисля за триновантите, без значение какво решите. Останали сме съвсем малко, но дори да имах купища мъже, пак щях да чакам и да видя как катувеланите ще преживеят първата битка. Ако техният цар е толкова нетърпелив да ни поведе всички, нека покаже, че има силата да го направи.

Мъжете се заспоглеждаха. Това, че обсъждаха общ съюз, беше необичайно преживяване, но пък нищо не беше нормално, откакто бяха видели флотата сутринта.

Беран заговори първи.

— Ти не си страхливец, Комий. Затова те изслушах. Ще изчакам и ще видя как Касивелан ще се справи в първата битка. Ако може да пусне кръв на нашествениците, ще се присъединя към него. Не искам да стоя настрана с наведена глава, докато избиват народа ми. Това е прекалено трудно.

— Още по-трудно е да видиш как разрушават храмовете ни и пепелта, в която превърнаха анкалитите — сопна се Комий, но после каза примирително: — Направи това, което смяташ за правилно. Триновантите няма да участват. — И без повече думи Комий излезе и ги остави сами.

Беран се намръщи, после попита:

— Дали е прав?

Същият въпрос беше в главите на всички.

— Да оставим катувеланите да се счепкат — каза Беран. — Ще изпратя съгледвачите ми да наблюдават и ако кажат, че тези римляни могат да бъдат разбити, ще се включа и аз.

— Биброките ще са с теб — каза техният представител. Другите се присъединиха към него и Беран се усмихна. Разбираше защо царят на катувеланите иска да събере племената под свое управление. Мъжете в стаята можеха да доведат осем хиляди войници на бойното поле. Каква гледка щеше да бъде само! Беран трудно можеше да си представи толкова бойци на едно място.