Мусаши

Като размахваше ръце, тичаше и се препъваше, тя заповядваше на хората на плажа да ги спасят, сякаш те са причина за нещастието.

— Спасете ги, безумци такива! Бързо или ще се удавят.

Няколко минути по-късно рибари изнесоха телата и ги положиха на пясъка.

— Самоубийство от любов? — попита един.

— Шегуваш ли се? — отвърна му засмян друг.

Чичо Гон беше хванал обито на момичето и още го държеше, но и той, и тя не дишаха. Девойката представляваше странна гледка — въпреки че косата й беше объркана и сплъстена, пудрата и червилото й не се бяха отмили и тя изглеждаше като жива. Зъбите й още прехапваха долната устна, но розовата й уста сякаш се смееше.

— Виждал съм я някъде преди — обади се някой. — Не е ли тя момичето, което търсеше раковини одеве по брега?

— Да, точно така! Беше отседнала там, в оная странноприемница.

Откъм хана вече се приближаваха четирима-петима мъже. Сред тях беше Сеиджуро, който задъхано си пробиваше път през тълпата.

— Акеми! — извика той. Лицето му пребледня, но остана съвършено неподвижен.

— Приятелка ли ви е? — попита един от рибарите.

— Д-д-да.

— По-добре бързо се помъчете да изкарате водата от нея.

— Можем ли да я спасим?

— Не, ако само стоите така и зяпате!

Рибарите откопчиха хватката на чичо Гон, положиха телата едно до друго и започнаха да ги натискат по корема и да ги удрят по гърба. Акеми доста скоро възстанови дишането си и Сеиджуро, нетърпелив да се отърве от погледите на свидетелите, накара мъжете от странноприемницата да я отнесат.

— Чичо Гон! Чичо Гон!

Осуги беше долепила уста до ухото на стареца и през сълзи го викаше.

Акеми се върна към живот, защото беше млада, но чичо Гон… не само беше стар, но и когато тръгна да я спасява, беше погълнал значително количество саке. Дъхът му бе застинал завинаги и никакви увещания от страна на Осуги не можеха да отворят отново очите му. Рибарите се отказаха с думите:

— Старецът си отиде.

Осуги спря да плаче за малко, колкото да се обърне към тях така, все едно са врагове, а не хора, опитващи се да помогнат.

— Какво искате да кажете? Защо той да умре, щом това младо момиче беше спасено?

Държеше се, като че е готова да ги нападне не само с думи, а и физически. Разблъска мъжете и твърдо заяви:

— Аз сама ще го съживя! Ще ви покажа.

Залови се с чичо Гон, използвайки всички начини, за които се сещаше.

Нейната решителност просълзи наблюдаващите, някои от които се заеха да й помагат. Без да изрази каквато и да е признателност, тя почна да се разпорежда сякаш с надничари — недоволстваше, че не натискат както трябва, казваше им, че това, което правят, няма да подейства, заповяда да накладат огън и прати хора за лекарство. И всичко това правеше с възможно най-голяма раздразнителност.

За хората на брега тя не беше нито роднина, нито приятел, накрая и най-съчувствено настроените започнаха да се ядосват.

— Откъде се взе тая стара вещица? — измърмори един. — Не може да различи припаднал от мъртвец. Като може да го съживи, оставете я да го направи.