Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Ето това е — каза той без повече обяснения, после помести към Сеиджуро лампата, която прислужницата беше оставила.
— Хм-м. От Миямото Мусаши е.
— Да! — отвърна натъртено Рьохей.
— Отваряли ли сте го?
— Да. Обсъдихме с другите и решихме, че може да е важно, затова го отворихме и прочетохме.
Вместо да види сам какво има в писмото, Сеиджуро някак припряно попита:
— Какво пише?
Въпреки че никой не се беше осмелил да отваря пред Сеиджуро дума за Мусаши, този човек бе останал в съзнанието му. При все това почти беше убедил себе си, че никога няма да попадне отново на него. От внезапното пристигане на писмото, веднага след като Акеми беше произнесла името на Мусаши, по гърба му полазиха тръпки.
Рьохей сърдито хапеше устни.
— Най-сетне се случи. Когато миналата пролет си тръгна с големи приказки, бях сигурен, че кракът му никога няма пак да стъпи в Киото, но можеш ли да си представиш какво самомнение? Хайде, виж го! Това е предизвикателство и той има наглостта да го отправи към цялото училище Йошиока и да се подпише със собственото си име. Мисли, че може да ни победи сам всички!
Мусаши не бе написал никакъв обратен адрес, нито нещо в писмото загатваше неговото местонахождение. Не бе забравил обаче обещанието, което даде писмено на Сеиджуро и неговите възпитаници и с това второ писмо жребият беше хвърлен. Обявяваше война на училището Йошиока. Битката беше неизбежна и щеше да се води докрай — такава, в която самураите воюват до смърт, за да защитят честта си и да докажат своята изкусност със сабята. Мусаши залагаше живота си и предизвикваше цялото училище да направи същото. В решителния миг думите и хитростите нямаше да значат много.
Най-опасното за Сеиджуро беше, че още не схващаше този факт. Не разбираше, че идва денят на разплатата и не е време да пропилява времето си в празни удоволствия. Когато писмото пристигна в Киото, някои от най-преданите ученици, възмутени от разпуснатия начин на живот на Младия учител, сърдити зароптаха по повод отсъствието му в такъв решителен миг. Раздразнени от оскърблението на този самотен ронин, те съжаляваха, че Кемпо вече не е между живите. След дълги спорове решиха да обяснят на Сеиджуро положението и да го накарат незабавно да се върне в Киото. Но сега, когато писмото беше донесено, Сеиджуро само го сложи на коленете си и не понечи да го отвори.
— Не мислите ли, че трябва да го прочетете? — попита с видимо раздразнение Рьохей.
— Кое? А, това? — промълви Сеиджуро разсеяно.
Разви писмото и го прочете. Пръстите му неудържимо затрепериха — тръпката бе предизвикана не от острия език и тон на предизвикателство, а от собственото чувство на слабост и уязвимост. Суровите думи, с които го отблъсна Акеми, вече бяха нарушили неговото самообладание и разклатили самурайската му гордост. Никога досега не се беше усещал толкова безсилен.
Посланието на Мусаши беше просто и недвусмислено:
В добро здраве ли сте, откакто Ви писах за последно? Съгласно предишното си обещание, искам да Ви попитам къде, в кой ден и в кой час ще се срещнем. Нямам особени предпочитания и съм съгласен да проведем нашия уречен двубой във време и място, определено от Вас. Моля да оставите знак край моста на улица Годжо, като ми дадете отговора си някъде до седмия ден от новата година.
Вярвам, че както обикновено сте доусъвършенствал Вашето бойно умение. Аз самият смятам, че в някаква малка степен съм напреднал.