Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
Колко лесно подбираше думите! И как иначе? Още от деветгодишна я обучаваха за бъдещата й работа. Тя позволи да й поръчат такси.
Преди да напусне Вашингтон, Жанин бе получила адрес и код за свръзка с член на Братството. Това беше обущарницата на „Шан-з-Елизе“; трябваше да използва два пъти името „Андре“ в кратък разговор, като например: „Андре казва, че вие сте най-добрият обущар в Париж, а Андре никога не греши“. Тя даде адреса на шофьора и се отпусна на седалката. Обмисляше каква информация да изпрати в Германия. Истината, разбира се — но да бъде формулирана по такъв начин, че ръководството не само да се възхити от невероятните й способности, но и да прозре колко мъдро би било да я изтеглят в Бон. Тя беше съпруга на професионалист. Бяха й казали, че един наскоро разведен служител от външните служби ще се появи в Департамента. Останалото беше лесно — Даниъл Кортлънд бе самотен и потиснат, търсеше спокойствие, а тя му го осигури.
Таксито спря пред обущарницата. Това беше нещо повече от обикновена обущарница; приличаше по-скоро на малка кожарска империя. Лъскави ботуши, седла, различни приспособления за езда изпълваха подредените с вкус витрини. Жанин Клунс слезе и освободи таксито.
На трийсет ярда зад потеглящото такси спря колата на „Дьозием“ — място, където не бе разрешено паркиране. Шофьорът извади радиотелефон на ултрависоки честоти и веднага се свърза с офиса на Моро.
— Да — отговори самият Моро, тъй като още нямаше секретарка на мястото на убитата Моник д’Агост, чиято смърт бе запазена в тайна — беше обявено, че е болна.
— Мадам Кортлънд току-що влезе в „Ботуши и седла“ на „Шан-з-Елизе“.
— Място за богати ездачи — забеляза шефът на „Дьозием“. — Странно, в досието на посланика не се споменава нищо за любов към конете.
— Мястото се слави и с ботушите си, господине. Казаха ми, че са много удобни и издръжливи.
— Как си представяте Кортлънд в ботуши — били те издръжливи или не?
— Може би мадам ги харесва.
— Ако харесваше подобни неща, предполагам, че би отишла право при Шарл Журден в магазин „Ферагамо“ на „Сент Оноре“.
— Само ви докладвам това, което виждам. Да кажа ли на колегата си да влезе?
— Това е добра идея. Кажи му да прегледа асортимента, да разпита за цените и всичко останало. Ако мадам открие това, което търси, ще си тръгне бързо.
— Да, господине.
Един човек в „Пежо“ комби, облечен в скъп делови костюм на тънко райе, направи завой на широкия булевард „Шан-з-Елизе“ и спря точно срещу „Ботуши и седла“. Той също вдигна телефона в колата си. Но вместо парижки номер набра кода на Бон, Германия. След броени секунди се свърза.
— Guten Tag130 — обадиха се отсреща.
— Пак съм аз, от Париж — каза добре облеченият мъж в пежото.
— Толкова ли беше наложително да убиете онзи шофьор снощи?
— Нямах избор, майн хер. Позна ме — беше ме видял в квартирата на „Блицкриг“ в Авиньонските складове.
— Да, да, спомням си.
— Беше шофьор на полковника и на другите двама — армейския офицер и русата жена, когато идваха в склада. Тогава ме видя и снощи — още веднъж. Извика ми да спра — какво можех да направя?
— Много добре, в такъв случай — моите поздравления.
— В такъв случай?… Ако ме бяха заловили, щяха да ме натъпчат с наркотици и да разберат какво търся там! И за това, че съм убил секретарката на Моро и съм разбрал къде е.
— Приемете най-искрените ми поздравления — каза гласът от Германия. — Ще хванем Моро, сега той е твърде опасен за нас. Мисля, че това е само въпрос на време, нали?
— Да, но не за това ви се обаждам.
— За какво тогава?
— Преследвах автомобил на „Дьозием“ без отличителни знаци. С часове стоеше паркиран пред американското посолство. Необичайно е — мисля, че ще се съгласите.
— Така е. И какво?
— Следят внимателно съпругата на посланика, фрау Кортлънд. Току-що влезе в скъп магазин за кожени изделия, „Ботуши и седла“…
— Боже мой! — прекъсна го човекът от Бон. — Това е каналът „Андре“!
— Моля?…
— Почакай, след малко ще се върна.
Минутите минаваха, мъжът в пежото почукваше с пръсти по кормилото и държеше слушалката на дясното си ухо. Най-сетне гласът от Германия отново се обади:
— Слушай ме внимателно, Париж — настоятелно каза човекът. — Разкрили са я.
— Кого, майн хер?
— Няма значение. Просто слушай заповедта и изпълнявай… Убий жената при първия удобен случай. Убий я!
130
Добър вечер — нем.