Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Федър среща Сократ, който познава само градския живот, и го завежда в полето, където започва да рецитира една реч на оратора Лизий, от когото се възхищава. Сократ иска да я прочете и той я прочита.
— Спрете! — казва председателят, който вече си е възвърнал самообладанието напълно. — Вие ни запознавате с фабулата, а не с диалога — вдига следващия студент.
Излиза, че никой студент не познава диалога според изискванията на председателя. И той с подигравателна печал им казва, че трябва да четат по-задълбочено, но този път ще им помогне, като поеме бремето да им поясни диалога лично. Това създава общо облекчение сред напрежението, което сам така внимателно е създал, и ето че цялата група му е в ръцете.
Председателят преминава към много внимателно разясняване значението на диалога, Федър се е превърнал цял в слух.
След известно време нещо започва да дразни слуха му. Промъкнала се е някаква фалшива нотка. Той отначало не разбира каква е тя, но скоро открива, че председателят изцяло е отминал описанието, дадено от Сократ за Единството, и е скочил напред към алегорията на колесницата и конете.
При тази алегория търсещият в опита си да постигне Единството пътува с два коня — единият бял, благороден и с добър нрав, а другият — със зъл нрав, своеволен, буен и черен. Единият непрекъснато го тегли към дверите на небето, другият непрекъснато го отклонява. Председателят още не го е формулирал, но вече е готов да обяви, че белият кон е уравновесеният разум, а черният — тъмната страст, чувството. Той се готви да обясни това, а фалшивата нотка зазвучава в целия хор.
Връща се назад и повтаря; че „сега Сократ се е заклел пред боговете, че казва Истината. Поел е клетва да каже Истината и ако онова, което последва, не е Истината, нека се лиши от собствената си душа.“
КАПАН! Използва диалога, за да покаже светостта на разума! След като това е направено, може да се впусне в изследване природата на разума и ела гледай — отново сме в царството на Аристотел.
Федър вдига ръка с длан навън, лакът върху масата. Докато преди малко ръката трепереше, сега е мъртвешки неподвижна, Федър разбира, че в момента буквално си подписва собствената смъртна присъда, но знае, че ако свали ръка, ще подпише друга смъртна присъда.
Председателят вижда ръката, изненадан е от нея и е смутен, но приема въпроса. И тогава войната е обявена.
Федър казва:
— Всичко това е само една аналогия.
Тишина. Върху лицето на председателя се изписва объркване.
— Какво? — казва той. Магията на лекцията му се е разсеяла.
— Цялото това описание на колесницата и конете е само една аналогия.
— Какво? — промълвя председателят отново и после високо: — Това е Истината! Сократ се е заклел пред боговете, че това е Истината!
Федър отвръща:
— Сократ сам казва, че е аналогия.
— Ако прочетете диалога, ще видите, че Сократ специално подчертава, че това е Истината!
— Да, но преди това… мисля, преди два абзаца… той казва, че това е аналогия.
Текстът е върху масата, но професорът е достатъчно съобразителен да не прави сверка. Ако го стори и Федър се окаже прав, авторитетът му пред групата рухва напълно. Нали им е казал, че никой не е прочел произведението задълбочено.
Едно на нула за реториката срещу диалектиката.
Фантастично; Федър е изумен, че си е спомнил това. То просто срива цялата диалектическа позиция. Всъщност слага край на представлението. Разбира се, че е аналогия. Всичко е аналогия. Но диалектиците не знаят това. Ето защо председателят не е забелязал уговорката на Сократ. Федър я е забелязал и я е запомнил, защото, ако Сократ не я беше направил, той нямаше да е казал Истината.
Никой още не разбира какво става, но скоро ще разберат. Председателят на Комисията за анализ на идеи и изследване на методи току-що бе сразен в собствения си курс.
Сега е безмълвен. Не му идва ни дума наум. Тишината, която в началото на часа така извиси авторитета му, сега го унищожава. Той не може да разбере откъде е дошъл ударът. Никога не се е изправял срещу жив софист. Само срещу мъртви.
Опитва да се залови за нещо, но няма за какво. Собствената му инерция го носи напред към бездната и когато най-после намира думи, това са думи на друг човек — на ученик, който си е забравил урока, разбрал го е неправилно, но все пак би искал да му простим.
Опитва да заблуди групата с изявлението, направено по-рано — че никой не е учил както трябва, но студентът до Федър клати неодобрително глава. Очевидно някой е учил.
Председателят се запъва и колебае, действията му са сковани от страх пред групата, той не може да завладее вниманието й. Федър се пита какви ли ще бъдат последиците от това.