Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Другите студенти изглежда усещат, че причина за всичко е Федър, но няма за какво да се хванат. После една по-възрастна жена от другия край на масата го пита защо посещава курса.
— В момента се опитвам да разбера това — отговаря Федър.
— Редовен слушател ли сте? — пита тя.
— Не, аз съм редовен преподавател в Нейви пиър.
— Какво преподавате?
— Реторика.
Тя млъква и всички на масата го заглеждат смълчани.
Ноември напредва. Листата, добили красивия слънчево-оранжев цвят на октомври, капят от дърветата, като оставят оголените клони да срещат студените северни ветрове. Пада първият сняг, стопява се и един мрачен град зачаква зимата.
През отсъствието на професора по философия в програмата е включен друг диалог на Платон. Заглавието му е „Федър“, което нищо не говори на нашия Федър, понеже той не се нарича с това име. Гръцкият Федър не е софист, а млад оратор, който опонира на Сократ в този диалог, посветен на естеството на любовта и възможността за философска реторика, Федър не изглежда особено умен и има ужасен усет за реторично качество, защото цитира наизуст една наистина слаба реч на оратора Лизий. Но скоро става ясно, че тая слаба реч е просто режисура — лесна възможност за Сократ да излезе с много по-добра собствена реч и после с още по-хубава — една от най-добрите във всички „Диалози“ на Платон.
Вън от това единственото забележително нещо при Федър е неговата личност. Платон често кръщава опонентите на Сократ според особености на характерите им. Някакъв твърде приказлив, невинен и добросърдечен опонент в „Горгий“ е наречен Полос, което на гръцки означава жребче. Личността на Федър е по-различна. Той не се присъединява към някоя определена група. Предпочита уединението на полето пред града. Агресивен е до степен да бъде опасен. В един момент заплашва Сократ със саморазправа. Федър на гръцки означава вълк20. В този диалог той е увлечен от лекцията на Сократ върху любовта и опитомен.
Нашият Федър прочита диалога и е страхотно впечатлен от великолепието на поетическата образност. Но не се опитомява, защото освен това долавя слабата миризма на лицемерие. Казаното не преследва първоначално обявената цел; то съдържа известна непочтеност, защото принизява същото онова емоционално възприемане, на което разчита в реториката си. Страстите са обрисувани като рушители на вярното възприемане на нещата и Федър се пита дали именно тук не е началото на презрителното отношение към тях, така дълбоко вкоренено в западната мисъл. Вероятно не. Несъвместимостта между древногръцката мисъл и емоциите е характеризирана другаде като основа на гръцката култура и духовна нагласа. Интересно все пак.
Следващата седмица професорът по философия отново не идва и Федър използва времето да навакса в работата си за университета на Илинойс.
След още една седмица в университетската книжарница от другата страна на улицата, срещу мястото, където трябва да се проведе семинарът, Федър забелязва чифт тъмни очи, които упорито го гледат през полица с книги. Когато се появява цялото лице, той познава невинния студент, който бе устно набит в началото на семестъра и бе изчезнал. Изражението му е като на човек, който знае нещо неизвестно за Федър. Федър отива към него да поговорят, но лицето изчезва и излиза през изхода като, оставя Федър объркан. И постреснат. Може би е просто уморен и изнервен. Изтощението от преподаването в Нейви пиър, прибавено към усилието му да надвие цялата западна академична мисъл в Чикагския университет, го принуждава да работи и учи по двадесет часа в денонощие, като не обръща необходимото внимание на храненето и движението. Може би само умората го кара да мисли, че в онова лице има нещо особено.
Но когато прекосява улицата, за да влезе в час, лицето го следва на двадесетина крачки. Нещо става.
Федър влиза в залата и чака. Скоро студентът се появява отново след всичките тия седмици. Не би могъл да очаква да му зачете семинара при това положение. Студентът гледа Федър с полуусмивка. Смее се на нещо — добре.
Откъм входа се чуват стъпки и тогава Федър изведнъж разбира — краката му омекват, а ръцете започват да треперят. Любезно усмихнат, на вратата застава не някой друг, а председателят на Комисията по анализ на идеи и изследване на методи при Чикагския университет. Той поема курса.
Развръзката наближава. Сега ще изхвърлят Федър през парадния вход.
Изискано, величествено, с императорско достолепие, председателят остава за миг до вратата, после говори с някакъв студент, който, изглежда, го познава. Усмихва се, като поглежда групата встрани от студента, като че за да намери друго познато лице, кимва и злорадства известно време, докато изчаква звънеца.
20
Това вероятно е авторов похват, тъй като думата няма такова значение. — Б. пр.