Венец от трева (Част III: Омразата)

— Което си е право, право е — съгласи се Цезар.

— Добре тогава — каза отново Марий. Изглежда, думите му се бяха лепнали за ума и той почти винаги започваше с тях. — Не че се хваля, но предполагам, че познавам сина ти по-добре, отколкото го познаваш ти, Гай Юлий. През последните няколко години двамата с него сме прекарали много време заедно. Чудесно момче — рече замислено чичото и на Цезар кой знае защо му се стори, че открива в тона му лукави нотки. — Да, наистина, изключително момче! Нали знаеш, подобен интелект не можеш да откриеш и у възрастните, камо ли сред връстниците му. Пише стихове, дори драми. И в същото време е истински гений на математиката. Изключително момче, изключително… Боговете са го дарили и със силна воля. Сам съм го изпитвал на гърба си, когато го ядосам с нещо. И което е най-важното според мен, проблемите не го плашат; напротив, той сам гледа да си създава такива.

Погледът на Марий ставаше все по-двусмислен и десният край на устата му лекичко се изви в нещо като усмивка.

— Добре тогава, рекох си аз, като станах за седми път консул и изпълних предсказанието на старицата. Казах си, че съм привързан много към това момче! Достатъчно съм привързан, за да се загрижа за бъдещето му. Защо да не му осигуря отсега живот много по-спокоен и безметежен от този, който аз самият съм имал. Той е много учено момче, нали ти казвам… Затова си викам, защо да не му осигуря отсега положение, с което да получи свободно достъп до цялото човешко знание, без да се занимава с нищо странично? Трябва ли и такова симпатично дете като него да бъде подхвърлено на капризите на… войната, на обществената кариера, на политиката?

Все тъй с чувството, че ходят по ръба на вулкан, двамата слушаха внимателно всяка дума на страшния консул. Не се досещаха накъде бие Гай Марий.

— Добре тогава — продължи в същия дух Марий. — Нашият Фламен Диалис вече не е между живите. Но Рим не може да я кара дълго време без специалния жрец на Юпитер, нали така? И ето го това прекрасно дете, Гай Юлий Цезар Младши. Патриций с двама живи родители. Идеалното съчетание човек да стане фламин. Е, има един проблем и той е, че момчето не е женено. Луций Цина обаче е баща на малка дъщеря, която още не е обещана на никого. Тя също е патрицианка и двамата й родители са живи. Ако баща й я даде на малкия Цезар, всички условия ще бъдат изпълнени. Замислете се само каква прекрасна двойка ще бъдат нашите фламин и фламинка! Нито ти, Гай Юлий, ще се чудиш откъде да намериш пари за кариерата на сина си, нито ти, Луций Корнелий, ще се чудиш как да осигуриш тлъста зестра на дъщеря си. И двамата ще се издържат за сметка на държавата, ще живеят в държавния дом, при това ще се ползват с цялото уважение и обществен респект, които заслужават. — Марий се вгледа внимателно в очите на двамата бъдещи сватове доволен от себе си. — Какво ще кажете?

— Но дъщеря ми е само на седем! — напомни му ужасеният Цина.