Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
Разговаряха с Мамерк, спешно повикан в дома му.
— Вземи жената и дъщерята на Луций Корнелий със себе си и веднага напусни града, Мамерк! Умолявам те! Следващият, когото плебейското събрание ще призове на съд, ще бъде Луций Сула. Който бъде заловен, пък макар и в най-далечна връзка със Сула, ще бъде убит, а в случая с Далматика — още по-зле. Жена ти Корнелия Сула е най-застрашена от всички.
— Аз пък мислех да остана — рече Мамерк, който от няколко дни не беше спал. — Рим ще има нужда от хора, които не са взели участие в кланетата, Квинт Лутаций.
— Така е, Рим ще има, и то голяма нужда от вас. Но тези, които сега останат, просто няма да доживеят добрите времена. Аз самият смятам да сложа край на живота си веднага щом свърша с преките си задължения. Обещай ми, че ще вземеш Далматика, Корнелия Сула, всички деца на семейството и ще ги отведеш на безопасно място в Гърция. Без теб са напълно безпомощни. Ако знам, че ще го сториш, ще съм по-спокоен, когато умра.
Мамерк не можеше да му откаже и си тръгна със свито сърце. Със завидна бързина той събра парите и движимото имущество на Сула, Скавър, Друз и Сервилий Цепион, след което подбра жена си, тъща си и цялото домочадие на изброените фамилии и по тъмно изведе целия керван през Порта Санквалис — най-слабо наблюдавания изход от града. Предпочете, вместо да бърза към Брундизиум, да поеме по Вия Салария на североизток.
Колкото до Катул Цезар, той прати по едно кратко писъмце до Мерула и Сцевола, след което нареди на робите да запалят огън във всички мангали в къщата и да ги занесат в голямата стая за гости. Стените бяха измазани съвсем наскоро и из дома още се разнасяше силната миризма на вар. Катул Цезар собственоръчно запуши с парцали пролуките под вратите и прозорците, след което си избра най-удобния стол и разтвори свитъка с последните глави от Илиадата — любимото четиво още от детските му години. Когато хората на Марий разбиха вратата и нахълтаха в стаята, Катул седеше все тъй изправен на стола си, а свитъкът се бе сгънал в скута му, сякаш читателят се бе унесъл в дрямка. В помещението не можеше да се диша от отровния дим на мангалите, а тялото на Цезар отдавна беше изстинало.
Луций Корнелий Мерула така и не прочете предсмъртното писмо на приятеля си Катул. Когато то пристигна в дома му, самият фламин вече не беше между живите. След като свали шлема си и сгъна грижливо жреческата си одежда, той остави и едното, и другото пред статуята на Юпитер в храма. След това се върна вкъщи, нареди да му стоплят ваната и докато се къпеше, си разряза вените с ножче от еленова кост.
Сцевола Понтифекс Максимус обаче прочете следното:
„Добре съзнавам, Квинт Муций, че си предпочел да застанеш на страната на Луций Цина и Гай Марий. Дори разбирам донякъде причината да го сториш. Дъщеря ти е сгодена за младия Марий, а никой баща не би се отказал с лека ръка от толкова богат зет. Но нека ти кажа, че правиш жестока грешка. Гай Марий е един душевноболен човек, а хората, които го подкрепят, са по-жестоки и от варвари. Не говоря за робите, а за създания като Фимбрия, Аний и Цензорин. Като пренебрегнем някои негови слабости, Цина е свестен човек, но той със сигурност не може да влияе на Марий. Още по-малко би му повлиял ти.
По времето, когато ти получиш писмото ми, аз ще съм вече мъртъв. Предпочитам да умра, отколкото да прекарам последните години от живота си в горчиво изгнание… Или да си го призная, чувствам за недостойна съдба да стана просто една от многобройните жертви на Марий. Бедните ми братя! Не ми се иска да срещна смъртта също тъй позорно, както те двамата. Харесва ми сам да избера кога, къде и по какъв начин да се разделя с живота. Ако обаче изчакам утрешния ден, тази възможност ще ми бъде отнета.
Вече завърших мемоарите си и една от големите ми мъки, е, че няма да съм жив да чуя читателските коментари, когато бъдат издадени. Но макар че аз скоро ще умра, сигурен съм, че писанията ми ще надживеят с много своето време. С мисълта трудът ми да оцелее — Гай Марий със сигурност няма да се зарадва на написаното — го връчих на Мамерк, който обеща да го предаде на Луций Корнелий Сула. Когато времената се успокоят и Мамерк успее да се върне у дома, той лично ще се погрижи за публикуването му. Обеща също така да изпрати специално копие на Публий Рутилий Руф в Смирна — нека му върна за злобните страници, които той написа по мой адрес.
Ти се грижи за себе си, Квинт Муций. Би ми било интересно да видя как примиряваш личните си принципи с живота, който те очаква. За мен това беше невъзможно. Но пък и децата ми отдавна са се оженили.“