Венец от трева (Част III: Омразата)

Цина стоеше като закован и с ужас гледаше как целият свят се руши под краката му. Дори да искаше, не можеше да се намеси. Войниците му или бяха поели по пътя към дома, или стояха на лагер на Ватиканското поле. За няколко часа Мариевите бардиеи — той сам ги беше кръстил така, защото повечето роби в армията му принадлежаха на илирийското племе на бардиеите, населяващо Далмация — бяха станали господари на Рим. И се отнасяха с града подобно на някой пияница — с жената, която ненавижда. Много мъже бяха посечени без причина по улиците, жените им — изнасилени, а накрая, от жалост за сирачетата им режеха гърлата и на тях. Повечето престъпления бяха напълно неоправдани, дори безсмислени; имаше обаче и хора, които Марий изгаряше от нетърпение да види мъртви — или поне такива, които поддръжниците му смятаха, че иска да види мъртви. Бардиеите не бяха дотам възприемчиви, че да знаят какво точно мисли страшният им предводител.

През целия ден, а и до късно през нощта Рим стана жертва на страшни изстъпления. Много негови жители крещяха за пощада, други се молеха да дойде по-скоро и техният край. В някои квартали пламнаха пожари, които огряха нощното небе, огласени от писъците на изгорените живи.

Публий Аний, който от всички хора на земята най-силно ненавиждаше Антоний Оратор, поведе конна дружина към Тускулум, където Антониите притежаваха голямо имение. За бившия военен трибун бе истинско удоволствие да гони по двора застаряващия Антоний и накрая собственоръчно да го убие. И той се оказа подвластен на зараждащата се мода и като отряза главата на Антоний, я занесе обратно до Рим, за да я окачи на рострата.