Принцеса с часовников механизъм

Уил? Синьото й напомни за нещо... за искри, издигащи се над пушека...

— Бриджет — каза тя. — Доведи Магнус.

Девойката поклати глава.

— Оставя ли ви, след пет минути ще сте мъртви — заяви тя и сякаш за

да илюстрира думите си, стовари оръжието си върху един връхлитащ

автоматон, сякаш цепеше подпалки. Създанието падна на две страни,

посечено през средата.

— Не разбираш — настоя Сесили. — Нуждаем се от Магнус...

— Ето ме.

И той наистина беше тук, появил се над момичето толкова внезапно и

безшумно, че тя едва успя да потисне един писък. Над яката му се бе

проточила дълга резка, не дълбока, но кървава. Очевидно кръвта на

магьосниците бе също така червена, както и тази на хората. Погледът му

попадна върху Хенри и по лицето му пробяга ужасна, бездънна скръб. Това

бе изражението на човек, който бе виждал смъртта стотици пъти, който бе

понесъл неизброими загуби и комуто сега предстоеше да понесе още една.

— Господи, той беше добър човек.

— Не — заяви Шарлот. — Казвам ви, че усетих пулса му... не говорете

за него сякаш вече е мъртъв...

Магнус коленичи и протегна ръка, за да докосне клепачите на Хенри.

Сесили се почуди дали възнамерява да каже ,,ave atque vale",

задължителните думи за сбогом на ловците на сенки, но той отдръпна

ръка и присви очи. Миг по-късно беше сложил пръсти върху врата на

Хенри. Промърмори нещо на език, който момичето не разбираше и като се

приближи още малко, улови брадичката на Хенри в длан.

— Слабо — рече той, по-скоро на себе си, — макар и бавно, сърцето му

наистина бие.

Шарлот си пое накъсано дъх.

— Казах ви.

Магьосникът я погледна.

— Така е. Съжалявам, че не обърнах внимание на думите ти. — Очите

му отново се спуснаха към Хенри. — А сега всички да замълчат.

Той вдигна ръката, която не бе притисната до гърлото на Хенри, и

щракна с пръсти. Начаса въздухът около тях стана плътен и разкривен

като старо стъкло. Над главите им се появи купол и обгърна Хенри,

Шарлот, Сесили и Магнус в блещукащ пашкул от тишина. През него Сесили

все още можеше да види стаята наоколо, биещите се автоматони, Бриджет,

която сееше смърт наляво и надясно със своя меч, целия изцапан с

черната течност. Вътре цареше тишина.

Тя погледна към Магнус.

— Направихте защитна стена.

— Точно така. — Вниманието му беше върху Хенри. — Много добре.

— Не можехте ли да издигнете такава около всички ни, така че да сме

предпазени?

Той поклати глава.

— Магията изисква енергия, малка моя. Мога да задържа една такава

защита за съвсем кратко, а когато тя се разпадне, те ще ни нападнат.

Приведе се напред, мълвейки нещо. От върховете на пръстите му

изскочиха сини искри, които като че ли потънаха в кожата на Хенри,

запалвайки огън във вените му — сякаш Магнус бе поднесъл клечка

кибрит към пътечка от барут, която тръгваше от дланите на Хенри и