Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
сметка единствено за Уил до себе си — следващ всяка негова стъпка и
всеки негов удар. Докато метал дрънчеше о метал, нещо в Джем, частица
от него, която беше изгубил, без дори да си даде сметка, усети
напрежението, от мисълта, че това е последният път, в който се бие заедно
с приятеля си.
— Както кажеш, Джеймс — рече Уил. — Както кажеш.
Теса се обърна и като замахна с камата, я заби дълбоко в металната
обвивка на създанието. Острието потъна с грозен раздиращ звук,
последван от дрезгав смях, който накара сърцето й да се свие.
— Госпожице Грей — каза нисък глас и когато вдигна очи, Теса видя
гладкото лице на Армарос. — Несъмнено би трябвало да знаете, че едно
толкова нищожно оръжие не е в състояние да ме нарани, нито пък вие
притежавате нужната сила.
Теса понечи да изпищи, ала ръцете му с хищни нокти я сграбчиха и я
повдигнаха, запушвайки устата й. През мъглата от движение и блясъка на
мечове и метал, тя зърна как Уил посича автоматона, паднал върху Джем и
посяга да го вдигне, в същия миг, в който Армарос изръмжа в ухото й:
— Може и да съм направен от желязо, но имам сърце на демон и то
ламти да пирува с плътта ти.
С тези думи създанието я повлече назад, през кипящата битка.
Младата жена го зарита с ботушите си и той изви главата й настрани, а
острите му нокти я одраха жестоко по бузата.
— Не можеш да ме убиеш — задъхвайки се каза тя. — Ангелът, който
нося, пази живота ми...
— О, да, наистина не мога да те убия. Но мога да те нараня. Мога да те
нараня, както не си и сънувала. Нямам плът, с която да изпитам
удоволствие, така че единствената наслада, която ми остава, е да
причинявам болка. Докато ангелът на врата ти — както и заповедите на
Магистъра — те бранят, трябва да удържам ръката си, но ако силата на
ангела някога угасне, ще те разкъсам на парченца с металните си челюсти.
Вече се намираха извън обръча на битката и демонът я отнасяше в
една ниша, полускрита зад каменна колона.
— Направи го. По-добре да умра от ръката ти, отколкото да се омъжа
за Мортмейн.
— Не се тревожи — каза Армарос и макар да говореше без дъх, думите
му сякаш докоснаха кожата й като шепот и я накараха да потрепери от
ужас. Студени метални пръсти се обвиваха около китката й като окови,
докато той я издърпваше в сенките. — Ще се погрижа и двете да се случат.
Сесили видя как брат й посече автоматона, нападнал брат Закарая.
Трясъкът на метал, когато създанието се сгромоляса на пода, едва не
проби тъпанчетата й. Тя тръгна към Уил, изваждайки една кама от колана
си... и политна напред, когато нещо се обви около глезена й и я дръпна.
Падна на земята на колене и лакти и когато се извъртя, за да види
какво я е препънало, видя, че е отсечената ръка на един автоматон. Беше
отрязана в китката и от стърчащите от нащърбения метал жици бликаше
черна течност. Пръстите се бяха вкопчили в униформата на Сесили и тя
започна да ги удря с камата си, докато те се разтвориха и ръката падна на
пода като мъртъв рак, потръпвайки лекичко.
Момичето простена отвратено и се изправи на крака, само за да
открие, че вече не вижда Уил и брат Закарая. Стаята се беше превърнала в
размазано петно от движение. Зърна Гейбриъл, опрял гръб в гърба на
Гидеон, в краката им — купчина мъртви автоматони. Бойното облекло на
Гейбриъл беше скъсано на рамото, от дупката течеше кръв. Сирил се бе
свлякъл на пода, и Софи, която бе застанала до него, размахваше меча си в
кръг, а белегът изпъкваше върху бледото й лице. Магнус не се виждаше,
но диря от сини искри във въздуха издаваше присъствието му. И разбира
се, оръжията на Бриджет, която Сесили зърваше от време на време между
телата на автоматоните, се движеха толкова мълниеносно, че се бяха
превърнали в неясно петно, червената й коса приличаше на пламнало
знаме. А в краката й...
Сесили се залови да си пробива път през тълпата към тях. По пътя
захвърли камата си и взе една брадва с дълга дръжка, изпусната от някой
автоматон. Оръжието се оказа учудващо леко и издаде страшно
удовлетворяващо хрущене, когато тя го заби в гърдите на механичния
демон, посегнал да я улови, запращайки го назад.
Миг по-късно вече прескачаше купчина паднали автоматони,
повечето от които бяха посечени на парчета, а крайниците им бяха
разпилени навсякъде — именно оттам трябва да се бе взела и ръката,
която я бе стиснала преди малко. В другия край на купчината стоеше