Принцеса с часовников механизъм

При обучението на Теса в Института никой никога не й бе обърнал

внимание на това колко трудно бе да тичаш, когато от кръста ти виси

оръжие. При всяка стъпка камата се удряше в крака й, а връхчето

драскаше кожата й. Знаеше, че острието би трябвало да е в ножница — и

докато висеше на колана на Уил навярно беше прибрано както трябва —

ала сега вече беше късно. Уил и Магнус тичаха пред нея по каменистите

коридори в недрата на Кадер Идрис, а тя правеше всичко по силите си, за

да не изостава.

Магьосникът беше начело, понеже явно най-добре знаеше къде

отиват. Теса не беше правила и крачка в плетеницата от коридори, без да е

със завързани очи, а Уил си призна, че не помни почти нищо от самотното

си пътуване предишната нощ.

Тунелите се стесняваха и разширяваха произволно, докато тримата се

придвижваха през лабиринта, сякаш без никаква логика или замисъл.

Най-сетне, когато навлязоха в един по-широк тунел, чуха нещо — далечен

писък на ужас.

Магнус видимо се напрегна, а Уил рязко вдигна глава.

— Сесили... — отрони той и се втурна напред с удвоена скорост, така че

магьосникът и Теса едва успяваха да го настигат.

Профучаваха покрай странни зали: една, чиято врата като че ли беше

оплискана с кръв; друга, в която Теса разпозна стаята с бюрото, където

Мортмейн я беше принудил да се превъплъти; както и една, където

масивна решетка от метал и мед се извиваше от невидим вятър. Докато

бързаха напред, виковете и звукът от битка се усилваха, докато най-сетне

те нахлуха в просторна кръгла зала.

Която бе пълна с автоматони. Редици автоматони, толкова

многобройни, колкото онези, които се бяха изсипали в селото през онази

нощ, пред безпомощния поглед на Теса. Повечето от тях бяха неподвижни,

ала една групичка в средата на стаята се движеше... и беше вкопчена в

жестока битка. Теса имаше чувството, че отново вижда случилото се на

стъпалата пред Института, докато я отвличаха: братята Лайтууд се биеха

един до друг, Сесили размахваше проблясваща серафимска кама, тялото

на един Мълчалив брат бе проснато в безжизнена купчинка на пода.

Младата жена забеляза някак между другото, че други двама Мълчаливи

братя се биеха заедно с ловците на сенки, анонимни под качулките на

своите одежди с цвят на пергамент, но вниманието й беше привлечено от

нещо друго. Хенри, който лежеше съвършено неподвижен. Шарлот,

коленичила безсилно до него и обвила ръце около тялото му, сякаш

можеше да го опази от битката, която кипеше около тях, ала по бледото му

лице и непомръдващото тяло Теса предположи, че вече е твърде късно да

го предпазят от каквото и да било.

Уил се хвърли напред.