Лунните градини

Сега седеше в кабинета си, сам, и ледът, притиснат до челото му, беше топъл в сравнение с онова, което изпитваше в сърцето си.

На вратата се почука и Роалд влезе. Лицето му беше угрижено.

— Господарю, имате гост.

— Нима? В този час? — Надигна се едва-едва. — И кой е той?

— Лорд Аномандър Рейк. — Роалд се поколеба. — И… още един.

Намръщен, Барук махна с ръка.

— Доведи ги.

— Да, господарю.

Рейк влезе, стиснал за врата едно голямо колкото куче същество. То се гърчеше и съскаше, после обърна изпълнените си с жал очи към Барук.

— Това нещо ме следеше по пътя ми дотук — каза Рейк. — Твое ли е?

Стъписан, Барук кимна едва-едва.

— Така си и мислех — каза Рейк, пусна демона и той прехвърча из стаята и кацна в обутите с чехли крака на алхимика.

Барук го зяпна. Демонът трепереше.

Рейк отиде до едно от креслата, седна и изпружи дългите си крака.

— Тежка нощ.

Барук махна с ръка, демонът каза „пльок“ и изчезна.

— М-да — каза той твърдо. — Моят слуга бе изпратен със задача. Представа нямах, че тя ще включи и вас. — Стана и се изправи пред Тайст Андий. — Защо се озовахте сред една война между убийци?

— А защо не? — отвърна Рейк. — Аз я започнах.

— Какво?!

Лунният господар се усмихна.

— Не познаваш империята толкова добре като мен, Барук.

— Моля, обясни ми. — Лицето на алхимика беше почервеняло.

Рейк помълча, после заговори:

— Кажи ми следното, Барук. Кой в този град най-вероятно знае за вашия таен съвет? И кой би могъл да се облагодетелства от вашето премахване? И най-важното — кой в този град е способен да ви убие?

Барук не отговори веднага. Бавно отиде до масата, на която беше опъната нова карта, и се наведе над нея.

— Подозираш, че императрицата може да търси Воркан. За да предложи договор.

— Засягащ теб и останалите Върховни магове — каза Рейк. — Императрицата е изпратила тук свой Нокът не толкова защото я притеснява отбраната на града, колкото за да установи контакт с Майстора на убийците. Не бях напълно сигурен, че съм прав за това, но бях решил на всяка цена да предотвратя такъв договор.

Погледът на Барук бе прикован в червеното петно на картата.

— И затова си изпратил своите убийци да пометат Гилдията. За да я изкараш от леговището й. — Обърна се към Рейк. — И после какво? Ще я убиеш? Всичко това заради някакви твои подозрения?

— Тази нощ — заговори спокойно Рейк — ние попречихме на Нокътя да сключи този договор. Донесението на твоя демон ще потвърди това. Освен това не твърдиш, че смъртта на Воркан и съкращаването на броя на наемните убийци в града е толкова лошо, нали?

— Боя се, че е. — Барук закрачи из стаята; мъчеше се да потисне надигащия се в него гняв. — Може да не познавам империята толкова добре като теб, Рейк — през зъби заговори той, — но този град го познавам — много по-добре, отколкото ти ще го познаваш някога. — Изгледа с яд Тайст Андий. — За теб Даруджистан е поредното бойно поле за личната ти война с императрицата. Пет пари не даваш как оцелява този град — как е съумял да оцелее цели три хиляди години.