Лунните градини

„Нравоучителен кучи син“, каза си тя.

— Ясен си, Туул.

Имасецът кимна и костите му изхрущяха.

— Гробницата не е била открита досега точно защото представлява Омтоуз Феллак. Намира се в Лабиринт, който вече е изгубен за света. Да, аз съм Телланн. Моят Лабиринт докосва Омтоуз Феллак. Мога да стигна до него, адюнкта. Всеки Т’лан Имасс би могъл. Но аз бях избран, защото не принадлежа към никой клан. Сам съм във всяко отношение.

— Защо това трябва да е важно? — попита Лорн и усети, че стомахът й се свива.

Туул я погледна.

— Адюнкта. Това, което се стремим да постигнем, е освобождаването на един Джагътски тиран. Такова същество, ако се измъкне от властта ни или се противопостави на предписанията ни, е в състояние да унищожи този континент. Може да пороби всяко живо същество на него и ще го направи, ако му се позволи. Ако вместо мен Логрос беше избрал някой Хвърляч на кости; и ако тиранът беше освободен, то Хвърлячът на кости щеше да бъде поробен. Един Джагътски тиран сам по себе си е опасен. Един Джагътски тиран с Хвърляч на кости от Имасс на своя страна е неудържим. Те биха могли да предизвикат боговете и да избият повечето от тях. Освен това аз съм без клан и по този начин моето поробване — ако изобщо ме сполети — не би поробило кръвните ми близки.

Лорн се взря в имасеца. Какво си мислеха императрицата и Тайсхрен? Как бе възможно да се надяват, че ще удържат такова нещо?

— Искаш да кажеш, Туул, че си пожертван?

— Да, адюнкта.

„Както и самата аз“, осъзна тя.

— Какво ще спре тирана? Как ще го удържим?

— Няма да го удържаме, адюнкта. Точно това е рискът, който поемаме.

— И какво означава това?

Туул сви рамене — ясно доловимо трополене на кокали под гнилите кожи.

— Господарят на Лунния къс, адюнкта. Няма да му остане друг избор, освен да се намеси.

— Той способен ли е да спре тирана?

— Да, адюнкта. Способен е, макар че това ще му струва скъпо, ще го отслаби. Нещо повече, той е способен да наложи единственото наказание, от което Джагътският тиран се бои. — Туул се вгледа в Лорн и очните му кухини за миг проблеснаха. — Поробване, адюнкта.

— Искаш да кажеш, че Лунният господар ще принуди тирана да воюва на негова страна?

— Не, адюнкта. Поробването ще е от ръката на господаря, но също така — извън неговата власт. Виждате ли, императрицата знае кой е господарят и какво притежава.

Лорн кимна.

— Той е Тайст Андий и Върховен маг.

Туул отвърна с хриплив смях.

— Адюнкта, той е Аномандър Рейк, Синът на Тъмата. Носителят на Драгнипур.

Лорн се намръщи.

Туул, изглежда, забеляза объркването й, защото обясни:

— Драгнипур е меч, роден от Века преди Светлината. А Тъмнината, адюнкта, е Богинята на Тайст Андий.

Едва след няколко минути Лорн успя да промълви:

— Императрицата знае как да подбира враговете си.