Лунните градини

Бързия Бен поклати глава и седна в стола на Малът.

— Каква е играта? — попита той, взе картите на Малът и ги изгледа намръщено.

Нито Хедж, нито Фидлър му отговориха.

— Представа нямам — каза Уискиджак, застанал зад Малът. — Просто си седят така и зяпат.

Бързия Бен се ухили.

— Аха. Игра на изчакване. Нали, Фид? — Намести се удобно на стола и изпружи крака.

Малът хвърли поглед сержанта и каза:

— Ще трябва да полежи. Раната е чиста, но е изгубил много кръв.

Уискиджак огледа мъртвешки бледото лице на убиеца. Погледът на Калам беше ясен, съсредоточен в очите на сержанта.

— Е? — попита Уискиджак. — Какво стана?

— Посбихме се с един маг — отвърна зад него Бързия Бен.

Калам кимна за потвърждение.

— И? — запита Уискиджак, изправи се и впи поглед в магьосника.

Бързия Бен се отпусна леко в стола си.

— Работата се закучи. Трябваше да пусна един имперски демон, за да се измъкнем живи.

Всички притихнаха. Тротс се обърна и направи предпазния жест на племето си — прокара пръсти по татуировките на лицето си.

— Значи сега върлува из града? — тихо попита Уискиджак.

— Не — отвърна магьосникът. — Умря.

— С кого сте се били тогава? — ревна Уискиджак.

— Не сме съвсем сигурни — отвърна спокойно Бързия Бен. — Не знам какво беше, но се погрижи за демончето за по-малко от минута. Чух предсмъртния му вик, когато бяхме само на една пресечка. Убийци-магове, сержанте, дойдоха от небето. Изглеждаха решени да изметат градската Гилдия.

Уискиджак се смъкна в стола си. Дървото изскърца жално.

— От небето? Тайст Андий.

— Да — измърмори Бързия Бен. — Помислихме си го. Магията беше точно с такъв мирис. Стара, тъмна и леденостудена. Куралд Галайн.

— От това, което видяхме — добави Калам, — се справиха адски добре. Контакт не беше установен, сержанте.

— Значи тук действа Лунният. — Уискиджак помълча, после удари с юмрук по страничната облегалка на стола. — Още по-лошото е, че Лунният господар е с един ход пред нас. Съобразил е, че ще се опитаме да се свържем с Гилдията — и какво прави?

— Премахва Гилдията — каза Калам. — И това ако не е наглост…

— Колкото и наглост да има — отвърна с гримаса Уискиджак, — заслужена е. Признавам му го. Чудя се колко ли е добър Майсторът на Гилдията на този град — дали е достатъчно добър, за да се справи с Тайст Андий? Едва ли.

— А колкото до другото — каза Бързия Бен, — стана.

Сержантът го погледа замислено пет-шест секунди, после кимна.

— Освен това се сблъскахме със Сори — каза Калам и изохка, щом Малът пипна раната му. Лечителят замърмори под нос.

— О? Аз я пратих след един дебелак, за когото смяташе, че е важна фигура. Как се е натъкнала на вас?

Бързия Бен беше вдигнал вежди.