Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Да… — Паул Чой опита да прикрие грешката си и се запъна — всъщност… Даусън ми каза…
— Хайде, хайде, мистър Чой, вие не сте от „Симс Даусън енд Дик“ — меко го упрекна той. — Ако бяха наели американски юрист, това щеше да е нечувано нововъведение… И тогава не само аз, а още стотина души щяхме да знаем за вас и то много преди да сте пристигнали. Вие сигурно сте мистър Чой, височайшият племенник на Уу Санг Фанг, който току-що се е върнал от Харвард.
Паул Чой зяпна:
— Как разбрахте?
— Това е Хонконг, сър. В такова малко място човек трябва да знае какво става наоколо и да е ориентиран. Така оцеляваме. Вие наистина ли искате да се включите в борсата?
— Да, мистър…?
— Мануел Перейра. Аз съм португалец от Макао. — Библиотекарят извади химикалка и на гърба на визитната си картичка с красиви печатни букви написа адрес на фирма. — Ето. Това е фирмата на стар приятел, Ишуар Суржани. Неговият офис е непосредствено след „Натан роуд“ в Каулуун. Той е парси от Индия. Занимава се с обмяна на валута и с продажба на акции от време на време. Може би ще може да ви помогне — но да знаете, ако ви даде пари в заем, или кредит, лихвата ще е голяма.
— Много благодаря, мистър Перейра. — Паул Чой протегна ръка и изненаданият Перейра топло стисна десницата му. Обърна се да тръгне, но внезапно спря.
— Вижте, мистър Перейра… пазарът на акции. Има ли някаква вероятност? Каквато и да е? Някакъв начин да упражнявам такава дейност?
Мануел Перейра беше със сребърносиви коси, дълги красиви ръце и говореше великолепно китайски. Той внимателно прецени младежа пред себе си. След това тихо каза:
— Няма нищо, което да ви пречи да откриете фирма, да установите собствен пазар на акции — китайска борса. Това не противоречи на хонконгските закони — или липсата им. — Очите на възстария библиотекар блестяха. — Единственото, което ви трябва са пари, контакти, познания и телефони.
— Моите пари, моля — дрезгаво каза амата най-после й беше дошъл редът. — Ето ми спестовната книжка. — Лицето й се бе зачервило от горещината. Часът беше три без десет и тя стоеше на опашката от разсъмване. Пот бе избила по бялата й блуза. Посивялата й коса бе вързана на опашка отзад. — Айейа, не се бутайте, — викна тя на тези след нея. — И вашият ред ще дойде!
Уморената касиерка взе подадената книжка и след това погледна към часовника. „Слава Богу, затваряме след десет минути“ — помисли с облекчение тя и в същото време се чудеше как ли ще успеят да затворят вратата при толкова напиращи да влязат.
В книжката имаше 232,42 ХК долара. Изпълнявайки инструкцията на мистър Санг, да протака обслужването, тя отиде до картотеката и започна да прави справката, като се опитваше да не чува потока от неприлични забележки на нетърпеливите клиенти. Видя, че сумата е нанесена коректно в книжката, пак погледна часовника и се върна на високото си столче пред гишето. Отключи чекмеджето с парите. Вътре нямаше достатъчно и тя отново го заключи. Изправи се и тръгна към офиса на главния менажер. Вълна на раздразнение мина през чакащите на гишето. Касиерката беше несръчна в работата си и ниска на ръст жена. Очите на чакащите я следяха, поглеждайки ту часовника, ту нея.
Тя почука на вратата, влезе и затвори след себе си.
— Не мога да платя на старата Ах Там. — Останали са ми само 100 ХК долара, отлагах, колкото е възможно.
Санг избърса потното си лице.
— Часът е почти три, мис Чо, тя ще ти е последният клиент.
Той я изведе през страничната врата и слязоха в трезора. Вратата на сейфа трудно се отваряше. Касиерката ахна, като видя изпразнените рафтове. Обикновено по това време те бяха пълни с подредени една върху друга пачки и книжни фишеци с монети. Подреждането на парите след затваряне беше любимото й занимание, както и докосването на новите, шумолящи току-що отпечатани банкноти.
— О, това е ужасно, почитаеми Санг! — възкликна почти разплакана тя. Очилата й се бяха изпотили и косата разрошила.
— Това е временно, само временно, мис Чо. Не забравяй какво писа днес достопочтеният Хейпли в „Гардиън“. — Опита се да я успокои той. Взе последните пари от сейфа, ругаейки пристигналата пратка. — Ето вземи. — 15 000 са, за да поуспокоиш тълпата. — Подаде й да се разпише за тях и взе още за другите двама касиери. Сега вече трезорът беше празен.
Когато влезе в залата, последва наелектризирано, напрегнато затишие при вида на очевидно голямата сума пари. Даде парите на другите касиери и се върна обратно в офиса си.