Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Банки! Това са кошчета за ловене на раци, измислени от чужденците.
Паул Чой загуби половин час да увещава баща си, да отидат в главния офис на „Хо-Пак“, но Фор Фингър Уу остави Ту Хетчит Ток при треперещия мистър Санг.
— Ти остани тук, Ток. Ако не получа парите си, ти ще ги вземеш от този клон!
— Да.
Отидоха в главния офис и до обяд Фор Фингър Уу направи нови влогове, половината в „Блекс“, другата половина във „Виктория“. Паул Чой се замая от броя на отделните сметки, които трябваше да се закриват и откриват. Също и от общата сума.
Над двадесет милиона ХК.
Въпреки увещанията и обясненията старият моряк отказа да инвестира част от парите си в акции на „Хо-Пак“, продавани под стойността им, казвайки, че това е мошеническа игра на белите крадци. Накрая Паул се измъкна и започна да обикаля борсовите агенти, опитвайки се да продава за своя сметка.
— Но, скъпи момко, ти нямаш кредит. Ако можеш да ми гарантираш с печата на чичо си или с негова писмена гаранция, разбира се…
Разбра, че борсовите агенции са европейски, предимно английски. Нито една китайска. Всички брокерски места също бяха заети от европейци, пак предимно англичани.
— Това не ми изглежда нормално, мистър Смит — каза Паул Чой.
— Ох, страхувам се нашите местни, мистър… мистър Чий ли беше името ви?
— Чой, Паул Чой.
— А, да. Страхувам се, нашите местни не се интересуват от сложен, модерен бизнес, като комисионерството и пазар на акции — разбира се знаете, че местните тук са емигранти. Нали? Когато сме дошли тук, Хонконг е бил само пуст скалист бряг.
— Да. Но аз се интересувам, мистър Смит. В Щатите брокери…
— А да, Америка! Сигурен съм, че те правят нещата различно там, мистър Чой. А сега ме извините… приятен следобед.
Паул Чой обикаляше от борсов агент на борсов агент и навсякъде едно и също. Никой не искаше да го финансира без гаранция с печата на баща му.
След обиколката седна на пейка в „Мемориъл скуеър“ близо до Съдебната палата и многоетажните сгради на „Струан“ и „Ротуел-Горнт“, за да обмисли по-нататъшните си действия. Влезе в библиотеката на Съдебната палата и успя да склони педантичния библиотекар да го ориентира в правните постановки тук.
— Аз съм от „Симс Даусън енд Дик“ — непринудено започна той. — Юрисконсулт съм на фирмата. Завършил съм в Щатите. Искат от мен бърза информация за борсата на акциите и комисионерството.
— Правителствени разпоредби ли, сър? — попита услужливо възстарият библиотекар.
— Да.
— Няма такива, сър.
— Е?
— Вижте, реално погледнато никакви. — Библиотекарят отиде до рафтовете и извади един гигантски том. Необходимите неща бяха събрани в няколко параграфа.
Паул ахна от учудване.
— Това ли е всичко?
— Да, сър.
Главата му се замая от откритието.
— Но, това значи, че е широко отворено, пазарът е широко отворен!
Библиотекарят се забавляваше с неговата изненада.
— Да, в сравнение с Лондон и Ню Йорк. Колкото до комисионерството, вижте, всеки може да се установи като борсов агент, сър, при условие, че има акции за продаване и хора, които се интересуват от купуване и че двете страни са готови да плащат комисионни. Проблемът е, ъ, че тук фирмите контролират сами пазара на акциите.
— Как бихте разбили този монопол?
— О, не бих искал, сър. В Хонконг сме за статукво.
— Как би могло да се направи пробив тогава? И да се вземе участие в разпродажба?
— Съмнявам се, че ще можете. Англичаните доста зорко контролират.
— Това е несправедливо.
Библиотекарят кимна с глава и се усмихна мило на младежа. Той беше събрал върховете на пръстите си в пирамида и гледаше с умиление младия китаец, възхищавайки се от невинността и американското му образование.
— Предполагам, искате да играете на борсата за собствена сметка? — меко попита той.