Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
Мис Чо подреди внимателно пачките в чекмеджето си. Всички я наблюдаваха, нея и другите двама касиери. Тя остави върху гишето пачка с 1000 долара, разкъса лентичката и отброи 320 ХК долара, три по един и останалите в монети. Провери парите отново и ги подаде през гишето. Възрастната жена ги натъпка в книжен пакет. Следващият от опашката пристъпи изнервен на нейното място и пъхна спестовната си книжка под носа на мис Чо.
— Ето, за Бога. Искам седем хиля…
Точно в този момент удари три часа и мистър Санг незабавно се появи и обяви на висок глас:
— Съжалявам, но работният ден приключи. Всички касиери да затворят… — краят на думите му бе заглушен от възмутените протести на опашката.
— Дю не ло мо, от тъмно вися на тая проклета опашка…
— Чакал съм цели осем часа.
— О моля, платете ми, имате достатъчно…
— Моля, моля, моля, моля…
При нормални условия биха затворили вратите и обслужили останалите вътре клиенти. Сега обаче, тримата изплашени касиери послушно затвориха гишетата, въпреки протестите на клиентите. Окачиха табелки ЗАТВОРЕНО.
Изведнъж навалицата в банката се превърна в разярена тълпа.
Тези отпред бяха притиснати към гишетата от напиращите да влязат вътре. Някакво момиче изпищя. Протегнати ръце се вкопчваха в решетката, която беше по-скоро декоративна, отколкото защитна. Всички бяха бесни. Възрастен моряк, който беше на ред, протегна ръка и се опита да издърпа чекмеджето с парите. Амата, която току-що си получи парите се мъчеше да си пробие път встрани, но бе притисната от кипящата тълпа. Друга жена изгуби равновесие и падна. Опита се да се изправи, но мелницата от крака не й даваше възможност да го направи. Изпаднала в отчаяние тя захапа един крак и така успя да стане със скъсани чорапи и ужасено лице. Нейната паника екзалтира още повече тълпата. Някой извика.
— Убийте кучия син…
Всички подеха:
— Убийтее!
Последва миг на колебание, след което всички едновременно, като един се втурнаха напред.
— Стоп!
Командата се разнесе като гръм първо на английски, после на хакло, на кантонезки и отново на английски. Настъпи затишие.
Униформеният полицейски инспектор стоеше уверено и спокойно пред тях без оръжие, само с мегафон в ръка. Беше влязъл през задната врата на банката.
— Часът е три — каза той на хакло. — Според закона банките се затварят в три часа. Тази банка в момента е затворена. Моля обърнете се и си отидете по домовете! Спокойно без паника!
Ново затишие, този път по-напрегнато, след това увеличаващи се признаци за начало на насилие, един мъж намусено възропта.
— Какво ще стане с парите ми…?
Другите почти бяха поели ропота, но полицаят реагира бързо, много бързо, директно към мъжа — вдигна подвижната преграда на тезгяха, разбута тълпата и застана пред него. Хората отстъпиха назад.
— Утре — тихо каза той, — ще си изтеглиш всичките пари утре.
Мъжът сведе поглед, скривайки омразата си към чужденеца със сини, студени като на риба очи. Отстъпи намръщен назад. Полицаят погледна останалите директно в очите.
— Вие отзад — заповяда той, моментално и безпогрешно откривайки мъжа, който ги задържа. — Обърнете се и дайте възможност на хората да излязат.
Мъжът покорно изпълни заповедта. Възбудената тълпа доби отново човешки вид. След моментно колебание още един се обърна и започна да пробива път към вратата.
— Хайде да излизаме, няма за какво да се мотаем тук цял ден — кисело подкани той.
Всички започнаха да излизат, роптаейки гневно — но поотделно, не като възбудена тълпа. Санг и касиерите избърсаха изпотените си от напрежение лица, след това седнаха зад преградата на безопасно разстояние.
Полицейският началник помогна на възрастната ама да се изправи. В края на устата й имаше засъхнало петънце кръв.
— Добре ли сте, госпожо? — попита той на хакло.
Тя се взря недоумяващо в него. Той повтори въпроса си на кантонезки.
— А, да… да — дрезгаво отговори тя, здраво притиснала към гърдите си книжния пакет с парите. — Благодаря. — Тя се обърна, потопи се в изнизващото се множество и изчезна. Стаята скоро се опразни. Англичанинът застана на тротоара пред банката, след като и последният клиент беше излязъл. Започна фалшиво да си подсвирква с уста, гледайки как хората се разпръскват в различни посоки.