Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
Старият моряк се изхрачи и плю. Джос! Независимо дали ще е на трети, девети или втори, все е съдба. Единственото сигурно е, че тайфун ще има през септември, независимо от коя посока ще духа. Може и този месец да стане, което ще е също толкова лошо. Той погледна сампана, минаващ сред корабите, синът му редом с варварина, чудейки се доколко би могъл да му се довери. Момченцето е умно и познава чуждоземните дяволи много добре. Да, но доколко и той самият е възприел тяхната злина? Скоро ще го разбера. Стане ли брънка от нашата верига, той ще ми се подчинява. Или ще умре. В миналото „Хаус ъф Уу“ винаги е търгувала с опиум с или за „Ноубъл хаус“. Едно време опиумът беше почтена стока.
За някои още е. За мен, Смъглър Мо, Уайт Паудър Ли, дали да се обединим в братство или не?
Но Уайт Паудър? Толкова ли са различни от нас? Не е ли само по-силен опиум — както спиртът в сравнение с бирата.
Каква е разликата между търговията с белия прах и търговията със сол? Никаква. Освен, че глупавият чужд закон нарича едната контрабанда, а другата не! Всичко стана преди около двадесет години, когато варварите изгубиха войната с демоните дошли от Източното море, правителството монополизира търговията тук.
Не се ли базираше търговията на Хонконг с Китай изцяло върху опиума, отглеждан във варварска Индия?
Но сега, когато унищожиха продуктивните насаждения там, се опитват да се преструват, че тази търговия не е съществувала, че е ужасно престъпление и че е неморална и наказанието за нея е двадесет години затвор!
Как може цивилизованият човек да разбира варварите?
Отвратен, той слезе долу.
„Иий — мислеше уморено той. — Беше тежък ден. Първо изчезването на Джон Чен. После тези две кантонски мърши, хванати на аерогарата и моят товар с оръжие, конфискуван от гадната полиция. След това писмото на тай-пан, предадено ми този следобед на ръка: «Поздрави, достопочтени стари приятелю. Съветвам те да поставиш Намбър Севън Сан при врага — за негово и наше добро. Покани Блек Биърд на среща тази вечер. Телефонирай ми след срещата».“ — Беше подписано от стар приятел и подпечатано с печата на тай-пан.
„Стар приятел“ за китайците беше точно определен човек или — компания, които са ти направили изключителна услуга в миналото или бизнесмен, който е доказал, че е способен и може да му се има доверие. Това отношение можеше да се предава от една генерация на следващата и така нататък.
„Да — помисли Уу — този тай-пан наистина е приятел. Той му предложи идеята с името и свидетелството за седмия син, уреди да го изпратят в Голдън кънтри, подготви почвата там и в университета и го наблюдаваше, без синът му да подозира — хитрост, с която реши дилемата как да изучи един от синовете си в Америка, без да бъде опетнен от участието в търговията с опиум.
Какви глупаци са варварите! Да, но това не се отнася до този тай-пан, той не е такъв. Истински стар приятел е, — също и «Ноубъл хаус».“
Уу си спомни за богатствата, които той и семейството му са трупали от поколения насам с или без помощта на „Ноубъл хаус“ в мирно и военно време. Спомни си как търгуваше там, където варварските кораби не успяваха — злато, нефт, опиум, каучук, техника, медикаменти, каквото и да е, всичко, до което можеше да се добере. Печелеше дори и от хора, помагайки им да избягат от комунистически Китай, възнаграждението за тази услуга беше доста чувствително. С или без помощта на „Ноубъл хаус“, но предимно с нейна помощ, с този тай-пан и с неговите предшественици. Така Уу кланът беше започнал да просперира и просперираше.
В момента Фор Фингър Уу притежава шест процента от „Ноубъл хаус“, акциите бяха закупени през годините и скрити с помощта на „Ноубъл хаус“ в сложен лабиринт, но изцяло под контрол на Фор Фингър Уу, най-големият дял от бизнеса на „Ноубъл хаус“ с трансформиране на фондовете в злато, заедно със солидни инвестиции в Макао, Сингапур и Индонезия, участие в бизнеса с недвижими имоти, кораби и банково дело.
„Банки — мрачно помисли той. — Ще прережа гърлото на племенника си, ако изгубя дори една медна монета!“
Отиде в задната страна на корабчето, където спяха с жена си. Тя лежеше на голямо покрито със сламен дюшек легло.
— Свърши ли вече? Идваш ли да си лягаш?
— Не. Ти спи. Аз имам още работа.
Тя послушно изпълни нареждането му. Беше първата му жена, ожениха се преди четиридесет и седем години.
Той си свали дрехите и се преоблече. Чиста бяла риза, чисти чорапи и обувки, добре изгладен панталон. Бързо се изкачи на палубата, чувстваше се неудобно и притеснено в дрехите, които беше облякъл.