Скрутатор [bg]

Тя нямаше къде да бяга. Аахимите се намираха зад нея и от двете ѝ страни. Ако направеше завой, поне десетина копия щяха да полетят към нея.

Това е между мен и теб, Витис. Аз нямам какво да губя. Да видим дали същото се отнася и за теб. Тиан насочи конструкта право срещу неговия, намести шлема плътно на главата си и изтегли енергия от пет полета едновременно.

Конструктът ѝ подскочи напред. Златистата трева започна да хвърчи встрани. Над главата ѝ прелетяха снаряди, други удариха корпуса. Тиан се наведе ниско, стисна зъби и задържа курса. Времето извън тясната ивица на траекторията ѝ изчезна. Разстоянието между двата конструкта се топеше. Ръката на Витис се раздвижи, забавено. Той крещеше нещо към другите конструкти, но занаятчията чуваше единствено ревящия в ушите ѝ вятър. Целият останал свят изчезна, за да остави само тях двамата. И никой нямаше да отстъпи. Как ли щеше да изглежда сблъсъкът? Поне всичко щеше да приключи бързо.

Витис бе оголил зъби. В очите му блестеше маниакалност. Той нямаше да завие. Явно Минис бе мъртъв. Мъртъв! Тиан вложи още сила. Двете насрещни машини се приближаваха все повече. Тя се подготви за удара, който щеше да я размаже.

В последния възможен момент конструктът на Витис се измести встрани. Ако не бе ускорила допълнително, Тиан щеше да се стрелне край него и да избяга. Но ръбът на конструкта ѝ блъсна другата машина. Последната се вряза в дърво, захвърляйки Витис. И него ли беше убила току-що? Машината на Тиан полетя в противоположна посока, останала извън контрол.

Извивайки лоста, занаятчията успя да избегне вековния дънер, към който бе полетяла, стрелна се между два други ствола, почти толкова дебели, и влетя в друга поляна, споделяща големината на предишната.

Тя се намести в креслото и се осмели да погледне назад. Никой не я преследваше. С помощта на слънцето Тиан определи запад и се понесе с цялата скорост, която позволяваше теренът. Надали до морето оставаше много път. Тя се молеше то да се окаже зад следващия участък от леса, защото не би могла да понесе отново подобно преживяване. Но в същото време се чувстваше омекнала от облекчение, а сърцето ѝ бучеше усилено. Успя да прекоси поляната преди появата на други машини, но това не я успокои особено. Аахимите знаеха в коя посока е поела и щяха да се отправят към околните високи места, за да дадат сигнал на останалите групи. Още преди изтичането на настоящия час те щяха да са разположили съгледвачи из околните върхове.

Тиан забави ход, стараейки се да напредва плавно сред дърветата. Десницата ѝ бе започнала да трепери, това едва не смаза носа на конструкта. Тялото ѝ не си правеше илюзии — преследването далеч не бе приключило.