Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Помощницата се върна.
— Искат да почакаме за ескорт.
Одрейди взе решение да започне веднага преговорите, като определи за бенефициент Суипол, видеоочите и слушателите на нейния не-кораб.
— Забеляза ли онези иксианци пред нас?
— Да, старша майко.
— Запомни ги добре. Те са продукт на умиращо общество. Наивно е да се очаква нещо от която и да е бюрокрация, натъкнала се на блестящи иновации, която не е готова да ги ползва както трябва. Чиновниците обичат да задават различни въпроси. Знаеш ли какви?
— Не, старша майко. — Изречено след опипващ поглед на околната обстановка.
Знае! Но внимава какво правя аз. Насочих я по погрешна следа.
— Суипол, въпросите са еднотипни: Кой взема кредита? Кого да обвиним при възникването на проблеми? Ще настъпят ли структурни изменения, които да съкратят работните ни места?
Суипол кимна при подадената нишка, но погледът й към видеоочите можеше и да е бил прекалено очевиден. Няма значение.
— Това са въпроси от политическо естество — продължи Одрейди. — Те само показват доколко мотивите на бюрократичната прослойка се противопоставят пряко на потребността от привикване към постепенната промяна. Приспособимостта е основно изискване за оцеляването на живота.
Време е да заговорим пряко на нашите домакини.
Тя насочи погледа си нагоре, избирайки си голямо видеооко в полилея:
— Не забравяй за онези иксианци. Тяхната „мисловност в свят подвластен на детерминизма“ е проправила пътя за „мислене в неограничена вселена“, където може да се случи всичко. Съзидателната анархия е пътят за оцеляване в тази вселена.
— Благодаря ви за урока, старша майко.
Благословена да си, Суипол.
— След всичките им експерименти с нас — рече помощницата — сигурно вече не се поставя въпросът за взаимната ни лоялност.
О, Съдба, запази я! Тя е готова за теста с Агонията, но може никога да не стигне до него.
На Одрейди не й оставаше друго, освен да се съгласи с крайния извод на помощницата. Приемането на бин-джезъритските начини и методи винаги идва отвътре — от онези постоянно наблюдавани и контролирани подробности, които поддържат Ордена ни в необходимия порядък. Това не бе само прагматично-философска теза, а гледна точка по отношение на свободната воля. Всяко искане, което Сестринството би могло да направи и защити при проправяне на собствения си път в един враждебен свят, имаше за основа пълното придържане към взаимната лоялност, изкована като вечно съглашение по време на Агонията. Домът на Ордена и малкото останали му филиали представляваха ясли за оня ред, чиято основа бе Споделянето. Не и базиращ се на невинността! Тя бе изгубена твърде отдавна. Създаваното в Дома на Ордена беше заложено в осъзнаването на политическите реалности с помощта на поглед върху историята, независещ от други закони и обичаи.
— Ние не сме машини — рече Одрейди, поглеждайки към автоматите около тях. — Винаги разчитаме на междуличностните отношения, без да знаем къде може да ни изведат те.
Тамалани пристъпи до нея:
— Не мислиш ли, че вече би трябвало да ни пратят някакво послание?
— О, Там, те го сториха, настанявайки ни във второкласен хотел. И аз им отговорих по надлежния начин.
„В края на краищата научаваш за всичко, защото: искаш да вярваш, че си го научил.“