Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Когато откри (един доклад, случайно намерен в чекмеджето на едно писалище в палацото на Сисодия), че Джебраил е започнал да я следи, Али най-накрая избяга. Тя надраска бележка: Това ме убива — пъхна я в доклада, който постави на писалището, и си тръгна, без да се сбогува. Джебраил въобще не й позвъни. През тези дни той репетираше своето появяване пред публика в най-новата и успешна серия от шоута с песни и танци, изпълнявани от индийски филмови звезди и поставени от една от трупите на Били Батута в Ърлс Коурт. Той трябваше да бъде необявеният-смайващ-връх-на-програмата и от седмици репетираше танцови стъпки с балета: също така се запознаваше отново с изкуството да пее на плейбек. Грижливо бяха пускани и наблюдавани от хората за промоции на Батута слухове за личността на Тайнствения мъж или Черната звезда, а рекламната агенция на Велънс беше наета да изработи поредица „дразнещи“ радиореклами и една местна кампания с 48-листни постери. Пристигането на Джебраил на сцената Ърлс Коурт — той трябваше да бъде спуснат от шнурбодена, заобиколен от картонени облаци и дим — беше умишленият връх на английската част от повторното навлизане в неговата суперзвездност; следваща спирка Бомбай. Изоставен, както го наричаше той, от Али Коун, той отново „отказа да пълзи“ и се потопи в работата.
Следващото нещо, което тръгна накриво, беше арестът на Били Батута в Ню Йорк за сатанинското му ужилване. Али, прочитайки за това в неделните вестници, преглътна гордостта си и се обади на Джебраил в репетиционните помещения, за да го предпази от общуване с такива криминални елементи.
— Батута е хулиган — настояваше тя. — Цялото му поведение беше театър, фалш. Той искаше да бъде сигурен, че ще бъде хит пред манхатънските вдовици, така че ни направи своя експериментална публика. Тази козя брадичка! И колежански блейзър, за Бога: как можахме да се хванем?
Но Джебраил беше хладен и сдържан; тя го беше зарязала в канавката според неговото счетоводство и той няма да приема съвети от дезертьори. Между другото Сисодия и екипът на Батута за промоции го бяха уверили — и той вече ги беше въртял на шиш за това, — че проблемите на Били нямат връзка с гала-вечерята (наричаше се „Филмела“), защото финансовите споразумения си оставаха сигурни, парите за хонорарите и гаранциите вече бяха намерени, всички звезди от Бомбай бяха потвърдили и щяха да участват, както беше планирано.
— Плановете бързо се изизпълняват — обеща Сисодия. — Шшоуто трябва да продължи.
Следващото нещо, което тръгна накриво, беше в Джебраил.
Решимостта на Сисодия да остави хората да се чудят коя е Черната звезда, означаваше, че Джебраил трябваше да влезе през сценичната врата, облечен в бурка247. Така че дори неговият пол да остане загадка. Беше му дадена най-голямата гримьорна — една черна петолъчка беше закачена на вратата — и беше безцеремонно заключен вътре от очилатия коленообразен продуцент. В гримьорната той откри своя ангелски костюм, включващ приспособление, което, прикрепено към челото му, щеше да накара крушки да светнат зад него, създавайки илюзията за ореол; и една затворена телевизионна система, по която можеше да гледа шоуто — Митхун и Кими лудуваха в диско-дивану248; Джаяпрада и Реха (няма връзка: мегазвездата, а не плода на въображението върху килим), величествено съгласяващи се за интервюта на сцената, в които Джая разкри мнението си за полигамията, докато Реха фантазираше за алтернативен живот.
— Ако бях родена извън Индия, щях да бъда художник в Париж — мъжкарски каскади от Винод и Дхармендра; Шридеви, която потеше сарито си — докато настана време той да заеме мястото си в една движена от лебедка „колесница“ високо над сцената. Имаше безжичен телефон, по който Сисодия му се обади, за да му каже, че салонът е пълен:
— Тук има от всички видове — тържествуваше той и започна да обяснява на Джебраил своята техника за анализи на тълпата: можеш да различиш пакистанците, защото са облечени по последния писък на модата, индийците, защото не са, а бангладешците, защото са облечени зле, всичките тези алени, розови и зззлатни гота, които харесват — и които друг път оставаха мълчаливи; и най-накрая една голяма завита като подарък кутия от неговия внимателен продуцент, която излезе, че съдържа мисис Пимпле Билимория с обаятелно изражение и известно количество златна лента. Киното беше в града.
Странното усещане започна — което означава, че се върна, — когато беше в „колесницата“, чакайки да се спусне. Той мислеше за себе си като за движещ се по път, по който сега всеки миг ще му бъде предложен избор, избор — мисълта сама без негова помощ се оформи в главата му — между две действителности, този свят и друг, който беше точно тук, видим, но незабележим. Той бавно се почувства силно откъснат от собственото си съзнание и разбра, че няма и най-слаба представа кой път ще избере, в кой свят ще влезе. Сега разбираше, че лекарите не бяха прави да го лекуват от шизофрения: раздвоението не беше в него, а във вселената. Когато колесницата започна спускането си към огромното подобно на прибой бучене, което беше започнало да нараства под него, той си повтори своята начална реплика — Името ми е Джебраил Фаришта и аз се върнах — и я чу, така да се каже, в стерео, защото тя също принадлежеше на двата свята с различно значение във всеки от тях; и сега светлините се стовариха върху него, той вдигна високо ръце, той се връщаше, обвит в облаци — и тълпата го беше познала, и неговите колеги артисти също; хората скачаха от местата си, всеки мъж, всяка жена и дете в залата, надигаха се към сцената, без да могат да бъдат спрени, като океан. — Първият човек, който стигна до него, имаше време да изкрещи: „Помниш ли ме, Джебраил? С шестте пръста? Маслама, сър: Джон Маслама. Запазих в тайна присъствието ви сред нас; но, да, говорех за идването на Господ, вървях пред вас, глас, викащ в пустинята, кривите ще бъдат изправени, неравнините изравнени“ — но в същия миг беше издърпан встрани и охраната около Джебраил, те са извън контрол, това е шибан бунт, ти трябва — но той нямаше да си тръгне, защото видя, че поне половината от тълпата носеше чудновата украса на главите, гумени рога, които ги правеха прилични на демони, сякаш бяха знаци за принадлежност и предизвикателство; и в същия миг, когато видя знака на врага, той почувства как вселената се разклонява и стъпи на лявата пътека.
247
Обгръщащо цялото тяло було, носено от консервативни мюсюлманки.
248
Диско дивану означава буквално луд по диското и е заглавие на хинди дискохит от края на 70-те.