Сатанински строфи

— Една сусуперзвезда трятрябва да знае вкувкусовете на равравните нему.

Сам Сисодия беше нещо като легенда, научи Али от Джебраил. Най-хлъзгавият човек в бизнеса, известен със златния си език, той беше направил една поредица от „качествени“ филми с микроскопични бюджети, продължавайки да работи вече двадесет години на чисто обаяние и безспирна предприемчивост. На хората в проектите на Сисодия се плащаше с най-големи трудности, но някак си те не успяваха да имат нещо против. Веднъж беше потушил бунт на състава заради плащането естествено, откарвайки целия екип на голям пикник в един от най-баснословните дворци на махараджи в Индия, място обикновено затворено за всички, освен за високородения елит: гуаилорци, джайпурци и кашмирци. Никой никога не разбра как го уреди, но повечето членове на този екип подписаха за работа в други авантюри на Сисодия, а въпросът за плащането бе заровен под величието на подобни жестове.

— И когато е нужен, винаги е тук — добави Джебраил. — Когато Чарулата, една прекрасна актриса и танцьорка, която често използваше, трябваше да лекува рак, изведнъж неплащани от години хонорари се материализираха за една нощ.

През тези дни, благодарение на поредица изненадващи касови хитове, основаващи се на стари приказки, извлечени от сборника „Ката-Сарит-Сагар“ — „Океанът и реките от приказки“, по-дълги от арабските нощи и също толкова фантастични, — Сисодия вече не се разполагаше единствено в мъничкия си офис на бомбайската Редимъни Теръс, но имаше апартаменти в Лондон и Ню Йорк и „Оскари“ в своите тоалетни. Говореше се, че носи в портфейла си снимка на работещия в Хонконг кунгфу-продуцент Рун Рун Шоу, неговия предполагаем герой, чието име произнасяше доста трудно.

— Понякога четири рун, понякога шестица — каза Джебраил на Али, която беше щастлива, като го видя да се смее. — Но не мога да се закълна. Това е само медиен слух.

Али беше благодарна за вниманието на Сисодия. Прочутият продуцент сякаш имаше безкрайно време на разположение, когато разписанието на Али се препълваше. Тя беше подписала договор за промоция с гигантска верига от центрове за замразена храна, чийто рекламен агент мистър Хол Велънс й каза по време на енергийната закуска — грейпфрут, сух препечен хляб, кафе без кофеин, всичко на дорчестърски цени, че нейният профил, „обединяващ, както успява да стори, положителните измерения (за нашия клиент) на «студенина» и «хладно», е съвсем в тон. Някои звезди свършват като вампири, изсмуквайки вниманието към марката, нали разбираш, но при теб нещата се усещат като истинска симбиоза.“ Така че сега имаше откривания на хладилни търговски центрове, където трябваше да се режат ленти, провеждаха се конференции по продажбите и снимки на рекламни клипове с фунийки, пълни с деликатни топки сладолед; плюс редовните срещи с дизайнерите на носещата нейния автограф екипировка и дрехи за свободното време; и разбира се, нейната фитнес-програма. Тя се беше записала в много препоръчваните курсове по бойни изкуства на мистър Джоши в местния спортен център и продължи също да насилва краката си да пробягват пет мили около Фийлдс, въпреки болката като от натрошено стъкло под ходилата й.