Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Ще му дам аз едно каменно спокойствие! — Местен и заселник, този стар спор, продължаващ сега на тези мокри улици с обърнати категории. — Сега му хрумна, че беше завинаги свързан с врага, техните ръце бяха сключени около тялото на другия, уста до уста, глава до опашка, като че падаха към земята: когато се заселиха. — Както нещата почват, така и продължават. — Да, той приближаваше. — Чичи? Саса? Мое друго аз, моя любов…
… Не! — той се рееше над парк и извика, подплашвайки птиците. — Стига с тази предизвикана от англичаните двойственост, тези библейско-сатанински бъркотии! — Яснота, яснота, на всяка цена яснота! — Този Шейтан не беше паднал ангел. — Забрави тези син-на-зората измислици; това не беше добро момче, станало лошо, а чисто зло. Истината беше, че изобщо не беше ангел! „Той е джин, затова е съгрешил.“ В Корана, 18:50, там беше ясно като бял ден. — Колко по-недвусмислена беше тази редакция! Колко по-практична, земна, разбираема! — Иблис/Шейтан, подкрепящ мрака, Джебраил светлината. — Край, край с тези сантименталности: свързване, заключване един за друг, любов. Търси и унищожи: това беше всичко.
… О, най-хлъзгав и най-дяволски от всички градове! — В който подобни съвършени, императивни противопоставяния бяха потопени в безкраен дъжд от сивоти. — Колко прав е бил например да пропъди тези свои сатанинско-библейски съмнения — засягащи Божието нежелание да разреши несъгласие сред своите сътрудници — защото Иблис/Шейтан не беше ангел, така че не е имало ангели-дисиденти, които Божеството да репресира; а тези, отнасящи се до забранения плод и предполагаемия отказ на Бог на морален избор на своите създания; защото в цялата Рецитация нямаше Дърво, наречено (както Библията го наричаше) корен за познанието на доброто и злото. Това просто беше различно дърво! Шейтан, изкушавайки едемската двойка, го наричаше просто Дърво на Неморалността — и след като той беше лъжец, истината (открита чрез инверсия) беше, че забраненият плод (ябълките не бяха точно установени) висеше на Дървото на Смъртта, нищо по-малко от убиеца на човешките души. — Какво оставаше от този страхуващ се от морала Бог? Къде можеше Той да бъде намерен? — Само долу в английските сърца. — Които Джебраил беше дошъл да преобрази.
Абракадабра!
Фокус-мокус!
Но откъде да започне? — Добре, проблемите с англичаните си бяха техни:
Техни.
— С една дума — тържествено произнесе Джебраил — тяхното време.
Реейки се на облака си, Джебраил Фаришта си създаде мнението, че моралната мъглявост на англичаните е предизвикана от метеорологията.
— Когато денят не е по-топъл от нощта — заключи той, — когато светлината не е по-ярка от тъмнината, когато земята не е по-суха от океана, ясно е, че тогава хората ще изгубят силата да различават и ще започнат да виждат всичко — от политически партии и сексуални партньори до религиозни вярвания — като почти-едно-и-също, няма-избор, взимай-или-давай. Каква глупост! Защото истината е крайна, тя е такава, а не онакава, той е, а не тя; въпрос на пристрастност, а не спорт за зрители. Накратко, това е гореща работа. Граде — изрева той, — ще те тропикализирам.
Джебраил пресметна облагите от предложената на Лондон метаморфоза в тропически град: нараснало разграничение на морала, въвеждане на национална siesta, развитие на живи и скъпи поведенчески модели сред населението, по-висококачествена популярна музика, нови птици по дърветата (пъстри папагали, пауни, какадута), нови дървета под птиците (кокосови палми, тамаринди, индийски смокини с провиснали бради). Подобрен уличен живот, нечувано оцветени цветя (пурпур, цинобър, неоново зелено), маймуни по дъбовете. Нов пазар за домакински кондиционери, таванни вентилатори, противомоскитни мрежи и спрейове. Индустрия за преработка на кокосови влакна и копра. Увеличена привлекателност на Лондон като конферентен център и т.н.: по-добри играчи на крикет, по-голямо наблягане върху контрола на топката между професионалните футболисти, традиционната и бездуховна английска привързаност към „по-висока заетост“ ще се окаже старомодна поради горещината. Религиозна ревност, политически кипеж, обновяване на интереса към интелигенцията. Край на британската сдържаност; грейките с гореща вода ще бъдат изгонени завинаги, заменени в тези ембрионални вечери с правенето на бавна и благоуханна любов. Поява на нови социални ценности: приятели ще започнат да се отбиват едни при други без предварително уговаряне на срещи; затваряне на старческите домове, наблягане на разширеното семейство. По-пикантна храна; използването на вода, наравно с хартия в английските тоалетни; радостта да тичаш напълно облечен под първите мусонни дъждове.