Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Нещата (бидейки неща) не се случиха съвсем по план. Али се усети, че негодува от степента, до която Сисодия, Батута и Мими влязоха в живота на Джебраил, поемайки неговия гардероб, дневното му разписание и изнасяйки го от Алиния апартамент, заявявайки, че времето, за една „постоянна връзка“ още не е назряло заради „имиджа“. След разточителството на „Риц“ на звездата бяха дадени три стаи в приличния на пещера с дизайнерски шик апартамент на Сисодия в стар жилищен блок близо до Гросвенър Скуеър, целия в арт’деко-мраморни подове и размити рисунки по стените. Пасивното приемане на тези промени от Джебраил беше най-дразнещото от всичко за Али и тя започна да разбира величината на предприетата от него стъпка, когато беше оставил зад себе си това, което явно му беше втора природа, и дойде да я преследва. Сега, когато потъваше обратно в тази вселена от въоръжени телохранители и кикотещи се домашни прислужнички с табли със закуска, щеше ли да я захвърли така драматично, както беше влязъл в живота й? Беше ли помогнала и тя да бъде проектирано едно преселване обратно, което щеше да я остави надрусана и на сухо? Джебраил надничаше от вестници, списания, телевизионни предавания под ръка с много различни жени, хилейки се глуповато. Тя мразеше това, но той не искаше да забележи.
— За какво се тревожиш? — отминаваше я той, докато се отпускаше на кожен диван с размерите на малък бус. — Това са само фотографски мотиви, бизнес, това е всичко.
Най-лошото от всичко: той стана ревнив. Когато се освободи от силните лекарства и когато неговата работа (както и нейната) им налагаха раздели, беше обхванат наново от тази неоправдана и неконтролируема подозрителност, която ускори смешната караница за Брунеловите рисунки. Когато и да се срещнеха, той я прекарваше през месомелачката, разпитвайки я за всяка минута: къде е била, кого е видяла, какво е правила, подхлъзнала ли го е? Тя усещаше, че се задушава. Неговото психическо заболяване, новите влияния в живота му и сега тези нощни мъчения трета степен: сякаш истинският й живот, този, който тя искаше, онзи, на който държеше и се бореше за него, беше погребван все по-дълбоко и по-дълбоко под тази лавина от несправедливост. А това, от което аз се нуждая, чувстваше желание тя да заплаче, кога ще мога аз да определям условията?
Докарана до самия ръб на самообладанието, тя поиска като последно средство съвет от майка си. В стария кабинет на баща й в къщата на Москоу Роуд — който Алиша беше запазила точно както Ото го харесваше, като изключим това, че сега пердетата бяха дръпнати, за да пуснат светлината, която Англия можеше да предложи, и имаше вази за цветя на стратегически точки — като начало Алиша не предложи нищо повече от умора от света.
— Така женските планове за живота се разрушават от мъжките — каза тя не без любезност. — Така че добре дошла в своя пол. Виждам, че за теб е странно да загубиш контрол. — И Али призна: искаше да го напусне, но открила, че не може. Не само заради чувството за вина, че изоставя сериозно болен човек, също така заради „силно увлечение“, заради думата, която все още изсушаваше езика й, когато се опитваше да я каже. — Искаш неговото дете — напипа Алиша. В началото Али избухна: „Искам моето дете“, но после внезапно утихна и издухвайки носа си, кимна безмълвно, на ръба на сълзите.
— Това, което искаш, е главният ти изпит — утеши я Алиша. От колко време не са били така в обятията си? Твърде дълго. И може би за последен път… Алиша прегърна дъщеря си и каза: — Избърши сълзите си. Сега идва добрата новина. Твоята връзка може да е объркана, но старата ти майка е в по-добра форма.
Имало един американски университетски професор, някой си Бониек, голяма работа в генното инженерство.
— Сега, скъпа, не започвай, защото нищо не знаеш, не всичко е Франкенщайн и козовци246, има много полезни приложения — каза с явна тревога Алиша и Али, преодолявайки своята изненада и рамкирано в червено нещастие, избухна в конвулсивни, освобождаващи ридания от смях, към които майка й се присъедини.
— На твоята възраст — плачеше Али, — трябва да те е срам.
— Е, не ме е — отвърна бъдещата мисис Бониек. — Професор, и то в Станфорд, Калифорния, така че води и слънцето. Възнамерявам да прекарвам много часове, работейки върху тена си.
246
На 28.II.1984 г. в „Таймс“ се появява съобщение, че учени в Кембридж са съчетали генетичен материал от ембрионите на коза и овца, за да направят химера, която те нарекли козовца.