Реката на синия огън

Той извърна към тях лицето си, сега цялото червено, и им махна с кървава ръка. Коридорът пред него беше пуст, очертан от мъждукащи светлинки, които потъваха в тъмнината. Бяха успели да се промъкнат.

— Исусе Христе — задави се Рени. — Ти… ти…

Чу някакво потракване зад себе си и се обърна. Тенекиените създания, които не бяха напълно осакатени, шаваха като преобърнати бръмбари, за да се надигнат и да подновят преследването. Усети, че й се свива стомахът.

— Къде е !Ксабу?

— Побързайте!

Рени се обърна рязко и видя любимия силует на бабуина, изникнал като Светия дух в коридора пред тях.

— Почти до Реката сме! — извика той.

Закуцукаха след него. След миг клаустрофобичните пространства се разшириха и цилиндричните колони внезапно се източиха на десетки метри височина. Огромната черна маса на Реката се просна пред тях. Товарителният док беше пуст и Рени се досети, че всички създания са сред тълпата, през която току-що се бяха промъкнали. Все още чуваше зад гърба си оцелелите, все така готови да подновят гонитбата, виейки и тътрузейки се върху изпотрошените си крайници.

— Изходът някъде наоколо ли е? — попита тя, опитвайки се да нормализира дишането си.

— Не ставай глупава — изръмжа Азадор. — Цял живот няма да ни стигне да го открием.

— В такъв случай ни трябва лодка.

Два огромни товарни кораба стояха на котва, единият с полуразтоварена стока — кошове с хранителни припаси и сандъци смазочно масло. Рени и останалите се затичаха по дока, за да намерят нещо по-съответстващо на собствените им размери, и го откриха. Беше малък речен влекач, не по-голям от шлеп, облицован отстрани с гума. Качиха се на борда. Рени намери някакъв прът и откачи с него придържащото въже, след което Азадор включи двигателя и се понесоха бавно върху тъмната река.