Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Не обичаш да те хвалят.
- Заспивай, Анастейжа.
Хмм... Но той наистина беше адски специален. Божичко... защо не можеше да го проумее?
- Къщата ми хареса - прошепнах аз.
Известно време той не отговори, но усетих, че се усмихва.
- Обичам те. Заспивай. - Крисчън зарови нос в косата ми и аз се унесох, отпусната на сигурно място в обятията му. Сънувах залези, френски врати, широки стълбища... и едно меднокосо момченце, което тичаше по моравата, заливаше се в смях и се кикотеше, докато играеше на гоненица с мен.
- Трябва да вървя, бебчо. - Крисчън ме целуна точно под ухото.
Отворих очи - беше сутрин. Обърнах лице към него, но той се надвесваше над мен вече облечен, свеж, прекрасен.
- Колко е часът? - „О, не... не искам да закъснявам“.
- Не се паникьосвай. Имам среща за закуска. - Крисчън потърка носа си в моя.
- Ухаеш чудесно - измърморих и се протегнах под него. Чувствах крайниците си приятно тежки и вдървени от снощните ни подвизи. Обвих ръце около врата му.
- Не отивай.
Той наклони глава настрани и повдигна вежди.
- Госпожице Стийл, да не би да се опитвате да попречите на един човек честно да си изкара прехраната?
Сънено му кимнах и Крисчън ми отправи новата си срамежлива усмивка.
- Колкото и да ме изкушаваш, трябва да тръгвам. - Целуна ме и се изправи. Носеше адски готин тъмносин костюм, бяла риза и синя вратовръзка и приличаше точно на президент на фирма... секси президент.
- До после, бебчо - прошепна той и излезе.
Погледнах часовника и установих, че вече е седем - бях проспала алармата. Е, трябваше да ставам.
Под душа ме осени вдъхновение. Мислех си за друг подарък за рождения ден на Крисчън. Изключително трудно е да купиш нещо на човек, който има всичко. Вече му бях връчила главния си подарък и ми оставаше втората изненада, която му бях купила от сувенирния магазин, но това сега всъщност щеше да е за мен. Само трябваше да го приготвя.
В дрешника си облякох тъмночервена тясна рокля с доста ниско правоъгълно деколте. Да, това ставаше за работа.
„А сега за подаръка на Крисчън“. Затършувах в неговите чекмеджета в търсене на вратовръзките му. В най-долното открих избелелите оръфани дънки, които носеше в стаята с играчките -и с които изглеждаше адски секси. Леко ги погалих с цяла длан. О, божичко, платът наистина беше много мек.
Под тях намерих голяма плоска черна картонена кутия. Веднага ме загложди любопитство. Какво имаше вътре? Докато я зяпах, отново ме обзе чувството, че навлизам в чуждо лично пространство. Извадих я и я разклатих. Тежеше като че ли вътре има хартия или ръкописи. Не успях да устоя и вдигнах капака - и веднага отново го затворих. Мама му стара - снимки от Червената стая. Шокът ме накара да седна върху петите си, докато се мъчех да изтрия образа от паметта си. „Защо отворих кутията? Защо ги е запазил?“
Потреперих. Моето подсъзнание ми се навъси - „Това е било преди теб. Забрави ги“.
Имаше право. Когато станах, забелязах, че вратовръзките му висят в края на релсата му със закачалки. Намерих любимата ми и бързо излязох.
Онези фотографии бяха ПА - преди Ана. Подсъзнанието ми одобрително кимна, но аз се насочих към дневната с натежало сърце. Госпожа Джоунс любезно ми се усмихна, но после по лицето й мина сянка.
- Всичко наред ли е, Ана?
- Да - измърморих разсеяно. - Имате ли ключ за... ъъъ... стаята с играчките?
Госпожа Джоунс се вцепени за миг от изненада.
- Да, разбира се. - Тя откопча малка връзка ключове от колана си. - Какво искате за закуска, мила? - попита и ми подаде връзката.
- Само мюсли. Няма да се бавя.
Вече се колебаех за този подарък, но само заради откриването на онези снимки. „Нищо не се е променило!“ - отново ми се сопна моето подсъзнание, вторачено над половинките си очила. „Единствената снимка, която видя, беше секси“, обади се и богинята в мен и аз мислено й се навъсих. „Така е - прекалено секси за мен“.
Още какво криеше от мен Крисчън? Бързо прерових скрина с „музейните“ чекмеджета, взех каквото ми трябваше, излязох и заключих вратата. Нямаше да е добре, ако Хосе откриеше всичко това!
Върнах ключовете на госпожа Джоунс и седнах да си изям закуската. Чувствах се странно в отсъствието на Крисчън. Сцената от фотографията танцуваше в ума ми неканена. Зачудих се коя е жената. Може би Лийла?
На път за работа се замислих дали да кажа на Крисчън, че съм открила снимките му. „Не!“ - изпищя подсъзнанието ми, надянало маската си на Едвард Мунк. Съгласих се с него.
Когато седнах на бюрото си, блакберито ми изпиука.
Подател: Крисчън Грей Относно: Повърхности Дата: 17 юни 2011, 08:59 До: Анастейжа Стийл