Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
Уорик стоеше прав като свещ. Виждаше се, че очаква да започне мъчението. В белите си одежди приличаше досущ на свят воин. Лицето му беше умиротворено, приятно за гледане.
Силата на Ивет се устреми напред и леко ме блъсна. Но Уорик стоеше на предишното си място, недокоснат и чист. Нищо не се беше случило. Ивет се обърна към нас.
— Кой му помага? Кой го защитава от мен?
Разбрах какво се случва.
— Никой не му помага, Ивет. Той е вампирски господар и ти вече не можеш да му навредиш.
— Какви ги приказваш? Той е мой. И мога да правя с него каквото поискам. Винаги е бил мой.
— Вече не е — рекох.
Уорик се усмихна, на лицето му се изписа блаженство.
— Господ ме освободи от теб, Ивет. Той най-накрая ми прости за моето падение. Въжделението по бялата ти плът ме водеше към ада. Сега съм свободен от теб.
— Не! — извика тя. — Не!
— Изглежда, нашият събрат, член на Съвета, е ограничавал способностите на Уорик — рече Странника. — Точно така, както е давал сила на теб, Ивет, я е отнемал от него.
— Не може да бъде! — каза тя. — Ние ще превърнем този град в пепелище и ще поемем цялата отговорност. Ще покажем на всички, че сме чудовища.
— Не, Ивет — рече Уорик, — нищо няма да им покажем.
— Ти не си ми нужен за това — каза тя, — и сама мога да бъда чудовище. Сигурна съм, че ще се намери репортер, когото да използвам. Ще се разложа пред камерите, направо върху него. Няма да подведа нашия господар. Ще бъда чудовището, което той иска да бъда, което съм — тя протегна ръка към Хари. — Да вървим, да намерим жертви на най-оживените места, където те ще бъдат най-много.
— Не можем да допуснем това — каза Странника.
— Да — потвърди Падма и стана с помощта на Гидиън и Томас. — Не можем да го допуснем.
— Да — каза Уорик, — не можем да й позволим да съблазни другиго. Стига вече.
— Не, не стига. Никога не стига. Аз ще намеря с кого да те сменя, Уорик. Ще създам друг като теб и той ще ми служи вечно.
Уорик бавно поклати глава.
— Не мога да ти позволя да откраднеш душата на друг човек. Няма да допусна още един нещастник да попадне в ада на твоите обятия.
— Мислех, че се боиш от ада — каза Ивет. — Векове наред си изпитвал боязън, че ще се печеш на адския огън като наказание за своите престъпления — тя повиши глас. — Векове наред слушах твоя хленч по изгубената ти чистота, по загубата на Божията милост и за наказанията, които те очакват.
— Вече не се боя от наказанията, Ивет.
— Защото смяташ, че ти е простено — каза тя.
Той поклати глава.
— Само Бог знае дали настина ми е простено, но ако ме очаква наказание, значи го заслужавам. Както и всички ние. Не мога да ти позволя да обсебиш друга грешна душа на мое място.
Тя се приближи към него и прокара пръсти по бялата му туника. Изгубих я от поглед зад широкия му гръб и когато го заобиколи и се показа пак, тя бе започнала да се разлага. Плъзгаше гниещи ръце по бялата дреха, оставяйки черно-зелени слизести следи, като от плужеци. Тя се разкикоти с покрита с язви уста.
— Какво е това? — попита шепнешком Ричард.
— Самата тя — отвърнах аз.
— Ти ще се върнеш с мен във Франция. Ще продължиш да ми служиш, дори сега да си господар. Ако някой може да принесе такава жертва, това си ти, Уорик.
— Не, не — каза той. — Ако наистина бях силен и достоен за Божията милост, бих се върнал с теб. Но не съм такъв.
Тя го обви с гниещи ръце през талията и му се усмихна. Тялото й се разкапваше, тъмна течност се стичаше по бялата й рокля. Гъстата й руса коса съхнеше пред очите ни и се превръщаше в чуплива слама.
— Тогава ме целуни, Уорик, за последен път. Докато съмне, трябва да съм ти намерила заместник.
Той я обхвана с ръце, скрити в дългите бели ръкави, и я притисна към себе си.
— Не, Ивет, не — сведе поглед към нея и на лицето му се мярна нещо много подобно на нежност. — Прости ми — рече тихо и изпъна ръце пред себе си.
От дланите му внезапно лумна син огън със странно блед цвят, по-светъл дори от пламъка на горящ газ.
Ивет обърна към огъня своето почти разложило се лице.
— О, ти няма да посмееш — каза тя.
Уорик сключи ръцете си около нея. Първо пламна роклята й. Тя изпищя.
— Не бъди глупак, Уорик! Пусни ме!
Но той не я пусна и когато огънят обхвана плътта й, тя се възпламени, сякаш беше залята с бензин. Гореше с яркосин пламък, крещеше и се съпротивляваше, но той крепко я притискаше към гърдите си. Тя дори не можеше да удря с ръце по пламъците.
Огънят обгърна Уорик със син ореол, но той не пламна. Стоеше жълто-бял всред синия огън, като изображение на светец на икона. Наподобяваше нещо свято, чудесно и в същото време ужасно. Стоеше и сияеше, а Ивет започна да почернява и да се разпада в ръцете му. Той ни се усмихна.