Търговецът

Госпожа Трентам не си направи труда да отговори, само загледа как сестра и куцука към нея - направо не можеше да повярва, че само за три месеца състоянието и се е влошило толкова много.

Ейми открай време си беше слабичка, но сега бе изпосталяла като като скелет. Винаги бе говорила тихо, но сега гласът и едва се чуваше. От малка си беше бледа, но сега лицето и бе направо посивяло, а бръчките бяха толкова дълбоки, че изглеждаше много по-стара, отколкото всъщност бе - на шейсет и девет години.

Ейми приседна на фотьойла до сестра си. Няколко секунди едва си поемаше дъх, с което не остави у гостенката никакви съмнения, че за нея е било огромно изпитание да стигне от стаята до дневната.

- Много мило от твоя страна, че си си зарязала семейството и си дошла в Йоркшир, за да бъдеш с мен - рече Ейми, а шареният котарак се метна в скута и. - Да ти призная, още не съм се съвзела след смъртта на непрежалимия татко.

- Напълно разбираемо е, драга - усмихна се насила госпожа Трентам. - Но реших, че е мой дълг да бъда с теб... и удоволствие, разбира се. Пък и татко ме предупреди, че след като ни напусне, сигурно ще стане така. Поръча и какво точно да сторя при тези обстоятелства.

- О, толкова се радвам да го чуя - оживи се за пръв път Ейми. - Много те моля, кажи ми какво е имал предвид.

- Беше категоричен в искането си да продадеш час по-скоро къщата и или да дойдеш да живееш с нас с Джералд в Асхърст...

- И, Етел, и през ум не би ми минало да ти създавам такива главоболия...

- ... или, ако искаш, да се пренесеш в някой от уютните пансиони край морето, където се грижат толкова добре за възрастни семейства и самотни хора. Татко смяташе, че така поне ще намериш нови приятели и с това ще удължиш живота си. Лично аз предпочитам, естествено, да дойдеш при нас в Асхърст, но с тия бомби...

- Никога не ми е споменавал, че иска да продам къщата - прошепна разтревожена Ейми. - Всъщност ме помоли...

- Знам, знам, миличка, но той знаеше прекрасно какъв удар ще бъде за теб смъртта му, затова настоя да ти съобщя внимателно за къщата. Няма начин да не помниш дългия разговор, който проведохме в кабинета му последния път, когато дойдох да го видя.

Ейми кимна, но върху лицето и продължи да се чете изумление.

- Помня всичко, което ми каза - до последната дума - продължи по-малката сестра. - Както би могло да се очаква, ще направя всичко по силите си, за да изпълня желанието му. - Но аз не знам откъде да започна.

- Излишно е да се притесняваш, миличка - увери я госпожа Трентам и я потупа по ръката. - Нали за това съм тук.

- А какво ще стане с прислугата и с милия ми Гарибалди? - попита разтревожена Ейми, както галеше котарака. - Татко не би ми простил никога, ако не се погрижа за тях.

- Напълно съгласна съм с теб - каза сестра й. — Но той мислеше за всичко - даде ми недвусмислени напътствия и за прислужниците.

- Колко грижовен беше! Но пак не съм сигурна, че...

Наложи се още цели два дни госпожа Трентам да увещава търпеливо сестра си, докато я убеди, че плановете и за бъдещето са за добро, и още по-важното, че така е пожелал „не- прежалимият татко“.