Търговецът

След като хората, дошли на погребението, се разотидоха, реших да поостана още няколко дни в Йоркшир, а Джералд и Найджъл се прибраха в Лондон. Ейми почти не излизаше от стаята, та имах възможност да огледам къщата и да проверя дали има нещо ценно, което да взема, преди да се върна в Асхърст. В края на краищата, след като огласяха завещанието, къщата в най-лошия случай щеше да остане за нас със сестра ми.

Намерих бижутата на мама, очевидно недокосвани след смъртта и. Не подминах и картината на Стъбс, която още висеше на стената в кабинета на баща ми. Взех от спалнята му бижутата, а колкото до картината, Ейми склони - по време на една лека вечеря в стаята и, - засега да я пренеса в Асхърст. Стигнах до заключението, че единственото друго, което има някаква стойност, е богатата библиотека на баща ми. Аз обаче вече имах дългосрочни планове за нея, които не включваха продажбата и на един-единствен том.

На първи следващия месец заминах за Лондон и отидох в адвокатска кантора „Бейвърсток, Дикенс и Коб“, за да бъда официално уведомена какво гласи завещанието на баща ми.

Господин Бейвърсток очевидно бе разочарован, задето не е дошла и Ейми, но явно се съгласи, че сестра ми още не се е възстановила от шока, който е изживяла след смъртта на баща ми, за да предприеме такова пътуване. В кантората обнадеждени се стекоха и доста други роднини, повечето от които виждах само по кръщенета, сватби и погребения. Знаех какво точно могат да очакват.

На господин Бейвърсток му трябваше цял час, за да изпълни една твърде проста според мен задача, макар да съм длъжна да му призная, че доста ловко не огласи името на Даниъл Тръмпър, когато трябваше да обясни какво точно ще стане с богатството на баща ми. Не внимавах особено, докато съобщаваше на далечните роднини на кого колко хиляди лири стерлинги ще му паднат от небето, но застанах нащрек веднага щом господин Бейвърсток изрече с мънкащ глас името ми.