Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
— Точните му думи бяха: „Прекалено предсказуем си, вълче. Тримата Августейши разбраха какво ще направиш още преди седмица.“
— О, Богове — възкликна Ариел.
— Ариел? — обърна се към нея Адриана.
— Аз съм член на Павилиона на Белия заек. А освен това — на Обществото на лунарианците.
— Защо не съм осведомен за това? — попита Лукас.
— Защото не си ми шеф, Лукас — озъби му се Ариел и дръпна дълбоко от цигарата си. — Видия Рао също е член.
— От Уитакър Годард — отбеляза Лукас.
— То ми разказа за аналитична система от ИИ, които Тайанг са проектирали за Уитакър Годард. Три квантови мейнфрейма, предназначени да дават прецизни прогнози с помощта на детайлен модел, отражение на истинския свят. То го нарече „пророчество“. Фу Ши, Шен-нон и Жълтия император: Тримата Августейши.
— Сун са наши съюзници — каза Адриана.
— С цялото ми уважение, мамо — каза Лукас, — Сун са съюзници сами на себе си.
— Защо да подпомагат създаването на устройство, което ще доведе до опит да убият сина ми? — попита Адриана.
— За да ни докарат точно до мястото, където сме сега, мамо — отвърна Лукас. — На ръба на война с Макензи.
Лукас се събуди миг преди Токиньо да му сигнализира за обаждането. Настоящето беше илюзия — бе го прочел някъде като дете. Човешкото съзнание изоставаше с половин секунда от всяко решение и преживяване. Пръстът се движи без съзнателна мисъл, а след това умът одобрява действието и си въобразява, че е взел решението да го извърши.
— Хелен де Брага — съобщи Токиньо.
Есперанца Мария, спътничката на Хелен, се появи в мрака пред него.
— Лукас, майка ти ме помоли да ти се обадя.
Значи моментът беше настъпил. Лукас не изпитваше нито страх, нито тревога, нито напрежение. Бе се подготвил за този момент; бе репетирал чувствата си отново и отново.
— Можеш ли да дойдеш в Боа Виста?
— Тръгвам веднага.
Хелен де Брага посрещна Лукас на платформата на трамвая. Размениха си официални целувки.
— Кога разбра?
— Обадих ти се веднага, щом доктор Макарейг ми съобщи.
Лукас никога не беше питаел особено уважение към доктор Макарейг. Намираше професията ѝ за ненужна. Машините се справяха с лечението и медицината толкова по-добре — работеха чисто, спокойно.
— Състоянието на майка ви се влоши — каза му доктор Макарейг.
Лукас се обърна и впери в нея най-ледения си поглед. Тя трепна. Ето още нещо, с което машините се справяха по-добре — честността.
— Откога?
— Отпреди рождения ѝ ден. Сеньора Корта ни заповяда…
— Имате ли професионални амбиции, доктор Макарейг?
Лекарката го погледна изненадано и леко притеснено.
— Не се срамувам да призная, че да. Искам да се заема по-сериозно с частни консултации.
— Добре. Скромността е силно надценявано качество. Надявам се да постигнете целите си. Трябва да сте знаели за състоянието на майка ми, но сте го укрили напълно от мен. Как, според вас, следва да реагирам на такова нещо?
— Аз съм лична лекарка на сеньора Корта.
— Да, разбира се. Има ли някаква медицинска причина да не мога да видя майка си?
— В момента е много слаба. Състоянието ѝ е…
— Много добре, тогава. Къде е?
— В обсерваторията на повърхността — каза доктор Макарейг и Лукас спря да ѝ обръща внимание.
Служителите, водени от Нилсън Нюнс, се бяха строили на безупречната поляна пред имението. Лукас не можеше да отговори на въпросите им, но беше член на семейство Корта. Авторитетът му бе достатъчен. Поздрави ги, като кимна на всеки поотделно. Добри, лоялни хора. След тях бяха мадрините. Размени по няколко думи с всяка.
— Колко време ѝ остава в действителност? — обърна се Лукас към Хелен де Брага.
— Най-много няколко дни. А може би само няколко часа.
Лукас се облегна за миг на една от полираните каменни колони в лобито с асансьорите.
— Не мога да обвинявам лекарката, задето се е подчинила на заповедите ѝ.
— Тя помоли да повикаме само и единствено теб, Лукас — каза Хелен.
— Ти! — изкрещя Лукас внезапно.
Очите му бяха привлечени от движението на някакъв бял обект в периферията на полезрението му: Ирма Лоа се приближаваше плавно към тях между колоните, сякаш бе къс хартия, носен от вятъра.
— Вън от къщата ми!
— Аз съм духовната съветничка на майка ви — изправи се пред него Ирма.
— Вече повиках охраната. И им казах да не си губят времето да бъдат внимателни.
— Мама Одунладе ме предупреди за вашия нрав.
Хейтор пристигна, следван от няколко охранителя в официални костюми. Ирма блъсна встрани ръцете, които се опитваха да я хванат.
— Ще си тръгна сама.
— Достъпът на тази жена до Боа Виста вече е забранен — оповести Лукас.