Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
— Изглеждаш отвратително — заяви Ариел. — И какво, по дяволите, си облякла?
— Изчистени дрехи. Харесват ми. Удобни са. А ти можеш да говориш.
Смехът на Ариел прозвуча сухо и горчиво като лай.
— Да, и още как. Ще ми донесеш ли грима, моля те? Нямам желание да се показвам пред цялата Луна в този вид.
— Вече те изпреварих — отговори Марина, взе закачения на стола несесер и го остави на леглото. Беше просто пътен комплект на Римел — едва покриваше обичайните стандарти на Ариел, но тя го отвори с нетърпението и въодушевлението на дете, току-що получило новогодишния си подарък.
— Същинско съкровище си.
В очите на Ариел се появи истинска топлина, докато оглеждаше собственото си лице и тяло чрез Бейжафлор. „Щедри благодарности за козметиката и нито дума за това, че ѝ спасих живота“, отбеляза Марина наум.
— А къде е обичното ми семейство?
— Планират сватба — отвърна Марина.
Ариел подскочи като ужилена и се опита да седне, но мигом възкликна от болка и се стовари обратно на кушетката.
— Добре ли си?
Червилото се изплъзна от пръстите на Ариел и се търкулна към ъгъла.
— Не съм добре, мамка му. Мисля, че скъсах нещо. Къде е лекарят? Искам човек. Накарай ги да ми донесат обезболяващи.
— Спокойно.
Една сестра притича до леглото и изтика Марина встрани. От време на време успяваше само да мерне раздразненото лице на Ариел, докато сестрата оправяше леглото, проверяваше мониторите и ѝ даваше съответните дози лекарства. След това прибра гримовете обратно в несесера и ги остави на масата в далечния ъгъл на стаята, където пациентката не можеше да ги стигне.
— Дай ми ги — заповяда тя, щом сестрата излезе от стаята.
Сложи си фондьотен, сенки и очна линия, както и спирала, която нанесе с внимателни, точни движения. Ритуалното преобразяване на лицето ѝ сякаш символизираше възвръщането на контрола над тялото ѝ — до най-голямата степен, която ѝ позволяваха обстоятелствата. Накрая дойде редът на червилото. Ариел завъртя глава на едната, после на другата страна, за да огледа възобновеното си лице от всеки възможен ъгъл.
— И така. Племенникът ми. Кой отговаря за ника?
— Лукас.
— Лукас! Горкото хлапе няма шанс. Доведи го. Веднага. Подписали ли са вече? Опазил ни Господ от сватовници-аматьори.
— Според лекарите все още не си в състояние за работа.
— Тогава ще ги уволня и ще наема такива, които се отнасят към мен с поне малко уважение. Какво очакват — да си лежа тук, забила поглед в тавана, докато Бейжафлор ми пуска успокояваща фонова музика? Краката ми може и да не работят, но мозъкът ми си е съвсем наред. Пък и ще ми се отрази добре. Бейжафлор, кажи на Лукас да дойде веднага.
— Изпращането на съобщения извън пределите на болницата е ограничено от медицински съображения — осведоми ги Бейжафлор по общия канал.
Ариел изрева от раздразнение. Сестрата се върна в стаята, но Ариел нададе нов рев и тя побърза да се оттегли. Марина извърна лице встрани, за да прикрие усмивката си.
— Марина, корасао, ще ми доведеш ли Лукас?
— Считайте го за изпълнено, сеньора Корта.
— Вече ти казах — наричай ме „Ариел“.
Викът събуди Марина. Миг по-късно вече препускаше през коридора, докато Хети продължаваше да ѝ повтаря, че алармата в стаята на Ариел се е задействала. Вече я бяха преместили от интензивното отделение в една частна стая на горния етаж, който семейство Корта вече бяха освободили. Мястото беше просторно, тихо и сигурно. Непрекъснато преминаваха и прелитаха машини, които проверяваха жизнените показатели на пациентката и се връщаха обратно. Инерцията на Марина я изстреля в стаята и я накара да се блъсне силно в стената до леглото. Медицинските ботове се показаха от стените и провериха състоянието ѝ. Повърхностни натъртвания, никакви сериозни травми.
— Добре ли си?
— Нищо ми няма.
— Чух алармата. Хети ми съобщи.
— Нищо ми няма!
Горната половина на леглото се надигна, за да помогне на Ариел да седне. Хети прожектира информация за състоянието ѝ пред Марина, но не бе необходимо — от пръв поглед личаха страхът в разширените ѝ очи, плиткото ѝ дишане и неприязнено извитите устни. Беше ѝ неприятно, че я виждат в такова състояние.