Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
— Слушам те.
— Мама и аз разговаряхме за много неща в последните ѝ часове.
Гърлото и челюстта на Рафа се стегнаха от болезнената обида. Той беше първородният син, хведжангът, златното момче. Той трябваше да е онзи, който е присъствал в последните часове на майка му.
— Обясни ми плановете си за компанията — продължи Лукас. Шумът на водата приглушаваше думите му. — Нейната последна воля. Създала е нова длъжност — чоего. И поиска Ариел да я заеме.
— Ариел.
— И аз не одобрих идеята, но тя настоя. Ариел ще стане чоего. Директор на компанията. На практика ще управлява Корта Хелио. Ще се разпорежда и с мен и теб, ирмао. Не спори и не предлагай алтернативи. Вече съм помислил за всичко. Няма какво да направим по въпроса със завещанието. То е желязно. Няма мърдане.
— Може да се борим…
— Не спори и не предлагай алтернативи, казах ти вече. Евентуалната борба в съда би означавала само загуба на време и пари. Ариел познава съдилищата, ще ни оплете в правни усложнения така, че никога няма да можем да се измъкнем. Не. Ще си послужим с устава на компанията. Сестра ни пострада тежко от нападение с нож. На практика е парализирана. Възстановяването ѝ ще бъде много бавно, а и не съвсем сигурно. В устава на Корта Хелио има член, който постановява изискването за добро здравно състояние. Според този член, служителите могат да бъдат отстранявани от поста си в случай на болест или нараняване, които биха им попречили да изпълняват задълженията си.
— Значи предлагаш…
— Точно така. В името на фирмата, Рафа. Ариел е невероятно способен адвокат, но не знае нищо за добива на хелий. Не става дума за преврат в заседателната зала, а просто за временно отменяване на правата и отговорностите ѝ.
— Временно — значи до кога?
— До момента, в който успеем да извършим известно преструктуриране на компанията — само колкото да е по-добре приспособена към характера на работата, отколкото към капризите на майка ни. Капризите на една много болна жена, Рафа.
— Млъквай, Лукас.
Лукас отстъпи назад, вдигнал ръце в знак на примирие.
— Разбира се. Извинявам се за думите си. Но едно ще ти кажа — майка ни никога не би минала летвата, ако бяхме приложили члена за добро здравно състояние и в нейния случай.
— Върви по дяволите, Лукас.
Лукас отстъпи още една крачка назад.
— Всичко, което ни трябва, са две епикризи — а аз разполагам с такива. Едната е от клиниката в Жоао де Деус, а другата — от милата ни доктор Макарейг, която остана много доволна от решението ми да я задържа на поста „семеен лекар“. Две епикризи и мнозинство в съда.
Лукас се обърна обратно, докато се отдалечаваше между потоците, и добави:
— Обади ми се, когато вземеш решение!
Луна продължаваше да гази надолу по потока и да разпръсква бавни струи сребриста вода във въздуха. Капките улавяха слънчевата светлина и я пречупваха, а детето вървеше напред, обвито в облак от дъги.
Вратата на трамвая се затвори, после се отвори. Ариел подаде глава навън.
— Е, идваш ли?
На платформата нямаше друг, освен Марина, но въпреки това, тя се намръщи и оформи нямо с устни:
— Аз?
— Да, ти — кой друг?
— Технически погледнато, договорът ми е вече прекратен…
— Да, да, не работеше за мен, а за майка ми. Е, вече работиш за мен.
Хети иззвъня, за да съобщи, че по електронната поща е пристигнало ново писмо. Договор.
— Хайде. Да се махаме от този проклет мавзолей. Имаме да организираме сватба.
Единадесет
Меридиан обичаше сватбите, а никога преди не беше виждал толкова разкошна, колкото тази на Лукасиньо Корта и Дени Макензи. Орелът на Луната им бе отпуснал безвъзмездно личните си градини за голямото събитие. Дърветата бяха украсени с панделки, биолампи и проблясващи светлинки. Бергамотите, кумкуатите и умалените портокалови дървета бяха боядисани със сребрист спрей. Между клоните бяха закачени хартиени фенери. По-късно щяха да посипят пътеката към олтара с розови цветчета. От АКА бяха подарили на двойката сто бели гълъба, които да бъдат освободени едновременно — наистина зрелищна гледка. Бяха създадени така, че да умрат след двадесет и четири часа. Законите против вредителите бяха стриктни.
Договорите щяха да бъдат подписани в Оранжевия павилион. Зад щастливите младоженци щеше да има малка трупа от крилати танцьори, които щяха да танцуват балет високо в центъра на Антарес и да изписват идеограми във въздуха с цветните ленти, завързани около глезените. Орелът на Луната бе отпуснал малки суми на жителите на центъра, за да украсят улиците. От балконите висяха знамена, а улиците, мостовете и високите бродове бяха обкичени с ярки панделки и биолампички, останали от Дивали. Балони, оформени като анимационни патици, прилепи и пеперуди бавно се носеха из въздуха. Наемът на балконите, от които се разкриваше най-хубава гледка към церемонията, беше надвишил шестстотин минибита. Местата по подходящите мостове и бродове бяха заети с дни по-рано. Изключителните права за снимките и видеозаписите бяха продадени на Гупшуп след ожесточен търг, но договорът беше строг: дроновете на медията трябваше да поддържат определено разстояние от церемонията и не се допускаха интервюта с нито един от двамата о̀ко.