Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
— Оставам тук.
— Нищо ми няма… Не. Видях го.
— Баросо… — започна Марина, но Ариел вдигна длан, за да я спре.
— Не го казвай.
След това въздъхна и сви юмруци от раздразнение.
— Непрекъснато се появява пред очите ми. Всеки път, когато забележа движение — ботовете, минувачите в коридора, ти. Всеки път ми се струва, че е той.
— Още е рано. Преживя травма — сериозна травма. Трябва да си дадеш достатъчно време, за да се излекуваш от спомените…
— Не ме занимавай с тия псевдопсихологически глупости.
Марина прехапа устна. Беше израснала с езика на терапевтите, гурутата, книгите за самопомощ и проповедниците на духовното прераждане и житейския баланс. Кристали, чакри. Бе научена, че болката тежи, травмите остават траен белег, обидите раняват. Но сега осъзна, че никога не е обмисляла принципите и идеите на този език, всичките му метафори и аналогии. Но лечението — истинското лечение — може би зависеше само от тялото, а не от емоциите. Процесът на лечение на емоционалните рани вероятно беше различен — ако изобщо това означаваше думата „рана“ в този контекст. Просто аналогия за явление, което не може да бъде описано извън контекста на собственото си преживяване. А може би изобщо нямаше такова нещо като „емоционално лечение“, а само време, което притъпява спомените.
— Съжалявам.
— Врели-некипели — изръмжа Ариел. — Онова, от което наистина се нуждая, е да се науча отново да вървя и да ходя до тоалетната, а не да се изпускам в торба, закачена за бедрото ми. Имам нужда да стана от това легло. Имам нужда от едно проклето мартини.
„Ядосана си“, понечи да каже Марина. Но се спря.
— Зет ми, Скайлър, беше в армията.
— Така ли? — Ариел се надигна леко и се подпря на лакти, а леглото автоматично се изправи, за да я подпре по-удобно.
История, интересна от човешка гледна точка. Хората и техните постъпки — това бяха неща, които живо я интересуваха.
— Изпратиха го в Сахел. По онова време викаха войските при всеки възникнал проблем — метежи, бежанци, глад, суша.
— Така и не успях да проумея какви ги вършите там, на Земята.
Марина усети остро пробождане на гняв в гърдите си. За каква се мислеше тази надута, богата адвокатка? Богата кучка, адвокатка на Луната. Пронизана и парализирана. „Успокой се“, каза си. „Остави гнева да се уталожи.“
— Работеше в отдела по информационни технологии. Имат нужда и от такива. Но все пак виждаше какво се случва. Децата. Те са били най-ужасното от всичко. Само толкова ни каза. Иначе не говореше за онова време. Никога. Лекарите заявиха, че е станал жертва на така нареченото „посттравматично стресово разстройство“, но той се възпротиви. „Не съм жертва. Не ме превръщайте в жертва. Ако го направите, хората ще ме виждат единствено като такъв. Ще се превърне в единственото ми отличително качество.“
— Аз не съм жертва — каза Ариел. — Но да, искам да спра да го виждам непрекъснато.
— Аз също — отговори Марина.
— Какво искаш да кажеш с това „не спя с други хора“?
Беше два часът през нощта, а Марина и Ариел отново страдаха от безсъние и убиваха времето заедно в клиниката. Вече бяха обсъждали най-различни личности, политически и правни въпроси, лични амбиции, истории и преживявания. Бяха стигнали до секса.
— Останалите хора не ме привличат сексуално — обясни Ариел, която се беше облегнала в полуседнало положение и пушеше електронната си цигара.
Доктор Макарейг се беше отказала да я предупреждава и порицава. Ариел я беше прекъснала с думите „Кой на кого плаща, миличка?“. Чисто новата ѝ електронна цигара беше по-дълга и по-опасна от онази, с която Марина бе намушкала Едуард Баросо. Проблясващата течност в прозрачната капсула при върха ѝ хипнотизираше Марина.
— Не ми се занимава с тях. Толкова са прилепчиви, капризни и жадни за внимание. Трябва да мислиш за тях, а те не мислят за теб. Всичките тези уговорки и препятствия, преди да се стигне до секса, усложненията, когато вече нямате желание за секс. А и любовта. Хич и не ми трябва такова нещо. Толкова по-хубаво е да правиш секс с някого, който винаги е достъпен, който знае какво искаш и който те обича по-дълбоко, отколкото някой друг би могъл. Самата ти.
— Ами това е… уау — отрони Марина.
Когато пристигна — наивна новополунчена, току-що слязла от кораба — Марина бе имала възможността да изпита на воля сексуалната освободеност и разнообразие на Луната, но дори тук си имаше ниши — области в джунглата на физическите и романтичните връзки, които дори не си беше представяла.