Лейди Полунощ [bg]

-Да?

- Ти ли ми изпрати котарака си?

- Чърч? - Той се засмя. - Да. Грижи ли се за теб? Донесе ли ти подаръците, които ти изпратих?

- Раковините и морското стъкло? - Ема кимна. - Гривната, която Джулиън носи, е направена от морското стъкло, което ми донесе Чърч.

Смехът на Джем се превърна в мъничко тъжна усмивка.

- Както и трябва да бъде. Онова, което принадлежи на един парабатай, принадлежи и на другия. Защото сега двамата имате едно сърце. И една душа.

Джем остана с Ема през цялата церемония, свидетели на която бяха Саймън и Клеъри, които, подозираше тя, един ден също щяха да станат парабатай.

След церемонията Джулиън и Ема бяха отведени в Залата на Съглашението, където щеше да се състои специална вечеря в тяхна чест. Теса, хубаво момиче с кестенява коса, което изглеждаше на годините на Клеъри, се бе присъединила към тях. Тя прегърна Ема с всичка сила, възкликвайки при вида на Кортана, който била виждала преди много години. Други парабатай се изправиха, за да разкажат за своята връзка и своя опит. Вълни от сияйно щастие като че ли струяха от двойките най-добри приятели, докато говореха. Широко усмихнати, Джейс и Алек разказаха как едва не бяха загинали заедно в демонските земи и Ема усети как я изпълва щастие при мисълта, че един ден двамата с Джулс ще стоят там, ще се усмихват глуповато един на друг и ще разказват как благодарение на връзката си са преживели времена, в които са били сигурни, че ще умрат.

По някое време Джем стана тихичко от стола си и изчезна през вратата, извеждаща към Площада на Ангела. Теса пусна салфетката си на масата и побърза да го последва; докато вратата се затваряше след тях, Ема ги видя да се прегръщат на слабо осветените стъпала.

Искаше й се да тръгне след тях, но Клеъри вече я побутваше да излезе напред и да каже няколко думи, а Джулиън беше до нея и ù се усмихваше с онази спокойна усмивка, която криеше милион мисли. И Ема се чувстваше щастлива. Беше дошла в една от първите си находки от магазините за дрехи втора ръка - истинска рокля, така различна от опърпаните дънки, които обикновено носеше, докато не се разпаднат. Не, за този ден бе облякла кафява ретро рокля, опръскана с бледи златни цветчета, като слънчогледи, растящи в полето, и бе разпуснала косата си, която й стигаше до кръста. През последната година бе пораснала страшно много и стигаше почти до рамото на Джейс, когато той се приближи, за да ги поздрави.

Когато беше на дванайсет, страшно си падаше по Джейс и дори и сега се чувстваше мъничко неловко в негово присъствие. Той бе почти на деветнайсет и беше дори още по-красив отпреди: по-висок, по-едър, загорял, с изрусена от слънцето коса, ала най-вече - много no-щастлив на вид. Ема си спомняше напрегнатото красиво момче, изгаряно от ангелски огън и желание за отмъщение, ала сега той изглеждаше в мир със себе си.