Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Когато отметна тази задача, той каза:
— Майор Дръмънд, вече можеш да седнеш.
Прехвърлихме се на същите кожени кресла в ъгъла, където беше почнало всичко само преди няколко седмици. Седнах срещу него. Той кръстоса крака, усмихна се и каза:
— Струва ми се, че имаме да уредим още един въпрос.
Отговорих невъзмутимо:
— Струва ми се, че не пропуснахте нищо.
— Парите.
— Пари ли?
— Седемдесет милиона долара.
— А… онези пари.
— Хайде, напомни ми как попаднаха у теб.
— В резултат на извънсъдебно споразумение.
— Нещо си се объркал, майоре. Парите са резултат от криминално разследване.
— Не, господин генерал — възразих аз. — Бях нападнат и получих обезщетение по общоприетия законен ред.
— Може би имаме проблем с терминологията — отговори той. — Ти получи парите чрез изнудване на една голяма компания. Изнудването бе разрешено в интерес на провежданото криминално разследване. На простонароден език това се нарича „ужилване“ и парите принадлежат не на посредника, а на правителството, което го е упълномощило. — Той ме погледна строго и добави: — Вече поисках мнение по въпроса от най-добрите военни юристи. Увериха ме, че шансовете са хиляда към едно в полза на правителството.
Но това беше преди три дни, а аз не съм злопаметен. Добре ме нагласи, но си го върнах тъпкано. Развалих му дългогодишното сърдечно приятелство със Сай, който неизвестно защо остана много недоволен, че неговият добър приятел е пратил пакостника Шон в прекрасната му фирма. Фирмата пък не беше доволна, че Сай е предложил онази програма за работа с армията и така нататък до безкрай. На следващия ден след като напуснах фирмата, управителният съвет предложи на Сай да се преквалифицира от съдружник в „съветник“, което обикновено е любезен начин да се каже „пенсиониран си“, само че в конкретния случай означаваше „уволнен си“. Бари го сполетя същото, но без учтивата форма. Направо го уволниха.
Но не си въобразявайте, че Клапър няма чувство за хумор. След молбата на Филис той ме назначи временно за инструктор във Форт Майър, да преподавам на офицери юристи — представете си само! — корпоративно счетоводство. А хората са постъпили там тъкмо защото не искат да имат нищо общо с корпоративното право. Нали така? А в класната стая винаги става весело, когато учителят споделя чувствата на учениците си.
Също като курсистите, аз вече цял час се озъртах към стенния часовник. Още три минути до щастливия край. Прекратих увлекателната и вдъхновяваща лекция за валутното хеджиране и реших да приключим в оптимистичен тон. Например с един хубав виц. Изревах им да млъкнат. И те млъкнаха.
— Добре, слушайте — казах аз. — Трима души подават молби за постъпване в ЦРУ. Проверяващият ги води един по един в някаква стая. Казва на първия: „Ето ти пистолет. Жена ти е зад онази врата. Иди да я застреляш.“ Човекът взима пистолета, поти се, влиза, след десет минути излиза и признава, че не е успял да го направи. Проверяващият му казва, че не отговаря на изискванията за преданост, и го отпраща. С втория същата работа — изскача навън само след три минути и му бият дузпата. Третият взима пистолета и влиза. Чуват се три изстрела. Минават още пет минути и човекът накрая излиза. Хвърля пистолета по проверяващия и казва: „Тъпо копеле, някой идиот е заредил с халосни патрони. Наложи се да я удуша.“
Обсипа ме порой от смях и хартиени топчета.
— Свободни сте — казах аз и всички хукнаха към вратата.
А аз започнах да си събирам материалите в куфарчето. За щастие водех лекциите в централата на военното градче, тъй че нямах много път под дъжда — само да прекося паркинга, после тревната площ и се озовавах в офицерското ергенско общежитие, където разполагах с една тясна стаичка.
Смяташе се, че престоят ми в общежитието е временен, докато убиецът бъде заловен и приключа с ремонта на апартамента. Но временното обикновено е най-дълго. Представяте ли си, собствениците на сградата подадоха до съда официална молба да бъда изхвърлен. Лично аз смятах доводите им за малко неубедителни, но техните адвокати изглеждаха твърдо уверени, че една експлозия и престрелка са напълно достатъчни за принудително изселване.
В крайна сметка обаче бях щастлив да се върна в армията, да бъда с хора, които се обличат и мислят като мен, а най-щастлив бях, че напуснах фирмата. Вярно, Елизабет щеше да ми липсва; малко бях хлътнал по нея. Виж, ягуарът беше жестока загуба. Но поне си имах великолепен гардероб и дори Клапър не можеше да ми го отнеме.
На вратата се почука. Един войник подаде глава и попита:
— Приключихте ли, господин майор?
— Да — отвърнах аз. — Само да си събера багажа.