Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Приятно звучи, но е прекалено хубаво, за да е вярно. Аз обаче вярвам в съществуването на дух след смъртта и се надявам Лайза да е видяла как онзи мръсник си получава заслуженото.
51
Денят беше мразовит и снегът се сипеше като завеса от замръзнали сълзи.
За щастие църковната церемония беше кратка. Лайза би харесала това — тя не обичаше да приказва много-много пред съдебните заседатели, да задълбава излишно в подробностите или да злоупотребява с хорското гостоприемство. Убиецът й беше елиминиран, следствието приключи, тъй че съдебният лекар най-сетне разреши да бъде погребана. От Бостън долетя свещеник, който я познаваше още от малка. В словото си вмъкна разкази за нейното детство, за упорития й път нагоре в живота, за нейната добрина и душевна чистота. Когато приключи, всички се просълзихме.
Както винаги старата гвардия си свърши работата великолепно и ние тръгнахме в такт с потропването на конете, теглещи катафалката с ковчега.
Огледах събралите се опечалени. Всички те бяха свързани по един или друг начин с Лайза. Зърнах Клапър и мнозина офицери от военния съд в парадни униформи. Зърнах Имелда Пепърфийлд, моята вряла и кипяла помощничка, която се опитваше да се прави на твърда, но се проваляше най-позорно. Забелязах лицата на Джак Макгрудър и шефката му Филис и нейният поглед леко ме разтревожи. Мисля, че я бях впечатлил с лукавство и безпощадност. Бях влязъл в онази стая и бях удушил жена си, а ЦРУ не забравя такива хора.
Разбира се, видях роднините на Лайза — мистър Мороу в инвалидна количка, леля Етел, впила яростен поглед в небето, Елизабет, Каръл и, естествено, Джанет. На идване бях зърнал и Феликс, домоуправителя на Лайза. Сега не го виждах, но знаех, че е тук. Сай прати цветя, но не дойде.
Огледах всички, скупчени безмълвно един до друг, после погледнах черния ковчег, увиснал над правоъгълната яма, и казах:
— Имам огромната чест да изрека последните думи. Обещавам да бъда кратък, защото Лайза не би искала друго. Някога Сенека бе предупредил: „Хората не се интересуват колко благородно, а само колко дълго живеят. Макар че всеки има възможност да живее доблестно, никой няма властта да удължи живота си.“
Помълчах и всички се загледахме как снежинките се сипят по ковчега на Лайза.
— Тя живя доблестно, като олицетворение на най-доброто в армията и в правото. Беше моя приятелка, беше приятелка на всички ни.
Обърнах се към капитана на почетната рота и казах:
— Започвайте.
Двама сержанти прекрачиха напред, свалиха американския флаг и го сгънаха на плътен триъгълник. Подадоха флага на капитана, който го предаде на Джанет, сянката на Лайза. Така бе помолил баща й.
Изстрелите разцепиха мразовития въздух и тълпата леко трепна, както се случва винаги. Тръбата пропя тъжната си песен, всички заплакахме и видяхме как черният ковчег се спуска с мъчително бавна тържественост в мрачната яма, която безмилостният убиец бе превърнал в нейна съдба.
Аз останах да гледам в гроба, докато опечалените бавно минаваха покрай мен и се отправяха нагоре по склона на Националното гробище „Арлингтън“. Мнозина от тях бяха минавали неведнъж по този път. Най-сетне бях сложил на място последното късче от мозайката. Ако предпочитате, бях разгадал последната тайна. Лайза беше усетила, че във фирмата има нещо много нередно. Беше приела предложеното място на съдружник, за да не загуби доверието им — защото бе искала да ги разобличи, защото просто й беше в характера да освобождава света от злото. Но не бе разбрала срещу какво страшно зло се изправя и бе платила за това с живота си.
След няколко дни щях да се върна тук за дълъг приятелски разговор. Щях да й разкажа как свърши всичко и колко ми липсва. Бръкнах в портфейла си, извадих нейната смачкана снимка, целунах я и я пуснах в гроба.
Когато най-сетне вдигнах очи, Джанет стоеше до мен.
Гледаше ме и сигурно се чудеше как да го каже по най-мекия начин. Бяха ни събрали убийствата и последвалите бурни събития, които несъмнено предизвикаха неестествени емоционални изблици. Страх, отчаяние, обич, ревност и огромна вълна от алчност. Но всичко това бе отминало и кой знае какво оставаше.
— Бяха чудесни думи, Шон. Благодаря ти — промълви тя.
Мълчах.
Джанет се загледа в ковчега.
— По новините съобщиха, че убиецът от Лос Анджелис е ликвидиран, защото оказал съпротива при опит за арест.
— Който нож вади, от нож умира.
— И че Джейсън Морис загинал при злополука по време на подводно плуване.
— Четох във вестниците.
— А Хал Мериуедър се самоубил.
— Така му се пада на жалкия дребосък.