Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Бях си повтарял, че Морис е главният архитект на престъпленията, довели до смъртта на невинни жертви. В най-добрия случай носеше косвена вина и това стигаше. Но не съвсем. Затова приех горчивия факт до края на живота си да се питам дали не съм осъдил един невинен, макар и покварен човек на смърт за престъпление, което нито знам със сигурност, нито мога да докажа, че е извършил.
— Господи, ти не си по-добър от тях — обади се Мийни.
Преувеличаваше, но донякъде имаше право.
След дълго и тягостно мълчание Филис се озърна към Макгрудър и каза:
— Е?
— Той заслужава да живее с това решение — отвърна Макгрудър.
Тя се поколеба.
— Смяташ ли?
— Според мен не е добра идея — заяви той. — Нищо не му дължим.
— Никому няма да навреди, Джак. „Морис Нетуъркс“ вече е история.
Нямах представа за какво говори Филис, но Макгрудър явно беше типичен служител на ЦРУ — тайна до гроб, врагът не дреме и всички останали глупости. Решението й не му допадаше и той крайно неохотно призна:
— Ние следяхме Морис. Телефоните, електронната поща, всичко. — Помълча, после каза: — Той знаеше.
— Знаеше ли? — повторих аз.
Филис каза:
— Съжалявам, но онзи ден трябваше малко да поизлъжем теб и мис Мороу. — Тя опипа с костеливи пръсти красивата брошка паяк върху яката си, после добави: — Преди около месец Морис беше уведомен по електронната поща от своя човек в „Гранд Вистас“ за сериозен теч, който трябва да се отстрани. Точно така пишеше. — Тя отбеляза: — Не ти ли се вижда странно, че в подобни случаи всички престъпници прибягват към жаргона на водопроводчиците?
— Беше твърде мъгляво, за да разберем какво означава намеси се Макгрудър. — Едва след втората смърт…
Филис го прекъсна:
— Вече споменах, че синдикатът е много сдържан и предпазлив в кореспонденцията си. Можем да предположим, че въпросът е бил обсъден подробно с Морис. По-късно, разбира се. Най-вероятно в дома му във Флорида.
— Понякога нашите приятели от ФБР забелязват там хора от синдиката — обясни Макгрудър. Последва дълго мълчание. — Всъщност Морис здравата беше нагазил лука.
Предположих, че няма предвид разходки из чужди зеленчукови градини.
— Искаш да кажеш, че е трябвало да избира? Или той, или жените.
— Точно така. Синдикатът не можеше да го остави жив, ако всичко излезе наяве. Щеше да се вдигне страхотен шум, после съд, а и един Господ знае какво би изпял.
Не въздъхнах от облекчение. Всъщност бях подозирал всичко това. Но след като бе потвърдено, можех спокойно да си нося ореола. Така де. Обърнах се към Филис и казах съвсем искрено:
— Благодаря.
— Няма защо — отвърна тя.
Щом няма — няма, но все пак казах:
— Задължен съм ти, затова слушай. Бас държа, че се чудиш защо Сали Уестин не е разобличила Мериуедър.
Добре де, малко се перчех. Но понякога не е зле да покажеш на другите, че все още водиш в играта, а сега моментът беше точно такъв. Освен това имах още една точка за отбелязване.
Филис сви рамене.
— Нямам представа за какво говориш. Коя е Сали Уестин?
Но май разбра по лицето ми, че номерът не минава. Освен това бях разпалил любопитството й. Изкашля се и попита:
— Добре. Как разбра за Сали?
— Първо, изобщо не я бива като адвокат. Шестица за усърдие, двойка за резултат, нали? Второ, пристигнала е във фирмата преди около три години, когато сте почнали разследването, прав ли съм? А ако се чудиш защо не е успяла да разобличи Мериуедър, върни се на първа точка. — Оставих ги да обмислят последното и попитах: — Коя е тя?
Филис кимна на Джак, който каза:
— Не е Сали Уестин, ако това питаш. Истинската Сали Уестин стана монахиня и живее в манастир на север от Денвър. Търси я, ако си нямаш работа. Жената, която познаваш под името Сали, е специален агент от Бюрото, а повече не ти трябва да знаеш. — Джак заби поглед в килима, после отбеляза: — Господи, мислех си, че има желязно прикритие. Толкова време хвърлихме да проучим фирмата. А като открихме онази история със семейство Уестин… златна легенда, такава се пада веднъж в живота. Дори я изкарахме, че е завършила университета „Дюк“, защото никой от фирмата не е учил там.
— Страхотно прикритие — уверих го аз. — Заблудила ги е напълно. — После пуснах бомбата. — Истинска професионалистка, допусна само една дребна грешка.
Долната устна на Филис трепна.
— Дребна грешка?
— Връзката й със Сай Бъргър. Но вие знаехте, нали? Така де, агент от нейния ранг непременно трябва да ви уведоми, че спи с евентуален заподозрян.
Този път трепна лявата вежда на Филис.
— Сигурен ли си?
— Питайте нея.