Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Сановници, поклонници и подлизурковци от всевъзможни съсловия се извръщаха слисани, докато престолонаследникът крачеше покрай тях. Гневът му бе насочен като острие към едрото отпуснато тяло на владетеля.
— Татко, имаме още какво да си кажем.
Въоръжената охрана застана на вратите на Небесната сфера. Вечно намръщеният Брон’н пристъпи до какавидения трон на мага-император.
— Можем да разговаряме, щом желаеш, сине мой — отвърна спокойно магът-император.
Високо горе от върха на един светлинен лъч сред неясна мъгла се усмихваше прожектираното изображение на бузестото, бащински приветливо лице.
— Но мисля, че важните проблеми на Империята не са за ушите на всеки поданик, нали така?
Джора’х не отстъпи.
— Тогава ги отпрати, ако искаш, но ще разговарям с тебе сега и тук. Аз съм хилядократно предаден от твоите действия.
Сайрок’х вдигна пухкавите си ръце и се обърна към присъстващите в залата за приеми. Джора’х усети прииждащите по тизма вълни на утешителна нежност.
— Позволете ни да останем насаме няколко минути. Двамата със сина ми трябва да обсъдим спешен проблем във връзка с кризата с хидрогите.
Всички заизлизаха бързо и дисциплинирано. Брон’н не помръдваше — стоеше до какавидения трон, стиснал копието си с кристално острие, спокоен като статуя.
Изправен срещу вероломния си баща, престолонаследникът сви юмруци и мълчаливо се закле никога да не крие подобни тайни от сина си Тор’х. Накрая думите бликнаха от устата му:
— Настоявам да узная защо си извършил такива ужасни неща.
— Вече говорихме за това, Джора’х. Взех тези решения за всеобщото добруване на илдирийския народ. Приеми ги.
— Как да приема убийствата, изнасилванията, робството и лъжата? Това, което си направил с потомците на „Бъртън“, е равносилно на обявяване на война на хората.
Дългата плитка на Сайрок’х изпляска като камшик.
— Управлявам Империята вече почти цял век и получих обучението си от своя баща. Понеже знаех, че дните ми са преброени, положих всички усилия, за да те накарам да осъзнаеш задълженията си за управлението на нашия народ. Но ти предпочиташ да си останеш детински наивен и лековерен като глупак.
Джора’х се запита дали всички тези ужасяващи тайни, които баща му криеше в себе си, не са отровили тялото му и причинили туморите, които го убиваха.
— Това не е оправдание за злото, което си сторил на Нира и на всички тях.
— Правилата се променят и като маг-император аз имам право да ги променям, както намеря за необходимо. Не бъди дребнав! Ти нямаш право да желаеш тази човешка жена повече. Сега тя служи на по-висша цел. Не се гневи, че истината ти е била спестена. Това бе сторено за доброто на Империята.
— Що за добро са всички тези лъжи и измами?
Магът-император отвърна:
— Единствено аз разбирам сложния градеж на Империята, тъй като единствено аз имам достъп до тизма. Аз съм най-близо до Извора на светлината. Единствено аз знам как се съчетават духовните нишки с историята. Ще придобиеш това познание, когато заемеш мястото ми. Но засега, докато си все още престолонаследник, трябва да се довериш на мъдростта ми.
Джора’х не бе убеден в думите му.
— Как да ти се доверя, след като доказа, че не заслужаваш доверие? — Той вирна брадичка. — Може и да имаш достъп до тизма, татко, но изглежда, си загубил душата си. Убеден съм, че си ослепял за Извора на светлината.
Магът-император изглеждаше разгневен, но същевременно и объркан.
— Сине мой, имай търпение. Сигурен съм, че всичко ще се изясни…
Но Джора’х не желаеше да слуша повече. В мислите му бе единствено невинната Нира. Бе й отдал сърцето си, както на нито една от безбройните си любовници, а тя му бе родила дъщеря със смесена кръв. „Нашата дъщеря!“ Сега Осира’х беше на шест годинки, възпитавана под строгото настойничество на губернатора на Добро. А самият той изобщо не бе я виждал.
— Нямаш никакво право — промълви той и отстъпи от какавидения трон. — Настоявам Нира незабавно да бъде освободена. Искам да я видя.
— Джора’х, изслушай ме. — Магът-император беше наистина объркан. — Не разполагаме с почти никакво време. Болестта ми напредва…
— Надявам се в такъв случай да не ти остане време за още престъпления и убийства.
Мина покрай охраната и напусна просторната Небесна сфера.
— Джора’х, върни се! — изрева баща му.
Престолонаследникът спря под сводестия вход, който извеждаше към коридорите.
— Смятам да отида на Добро, за да видя със собствените си очи стореното от теб и да отведа Нира оттам. Ще освободя и останалите роби. Ние воюваме с чудовищен враг, татко, но не виждам никаква причина самите ние да се превръщаме в чудовища.