Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— И си оставил Джейс да мисли, че си мъртъв? Оставил си го да страда през всичките тези години? Това е долно.
— Недей — каза отново Джейс. Той вдигна ръце и закри лицето си. И с глух глас изрече през пръстите си. — Недей, Клеъри.
Валънтайн погледна към сина си с усмивка, която Джейс не видя.
— Да, Джонатан трябваше да мисли, че съм мъртъв. Той трябваше да мисли, че Майкъл Уейланд е негов баща, в противен случай семейство Лайтууд не биха се погрижили така за него. Те бяха близки с Майкъл, а не с мен. Обичаха го заради Майкъл, а не заради мен.
— А може да са го обичали заради самия него — каза студено Клеъри.
— Трогателно сантиментално тълкувание — рече Валънтайн, — но малко вероятно. Ти не познаваш семейство Лайтууд като мен. — Той не видя потрепването на Джейс или, ако го беше видял, умишлено не му обърна внимание. — В крайна сметка няма никакво значение — добави той. — Семейство Лайтууд трябваше да се грижат за Джейс, а не да му бъдат семейство. Той си има семейство. Има си баща.
Джейс издаде гърлен звук и свали ръце от лицето си.
— Майка ми…
— Избяга след Въстанието — каза Валънтайн. — Аз бях в немилост. Ако знаеше, че съм жив, Клейвът щеше да ме преследва и убие. Тя не можа да понесе това, да бъде обвързана с мен и избяга. — В гласа му се долавяше болка… но престорена, помисли си горчиво Клеъри. Жалък манипулатор. — По онова време не знаех, че е бременна с Клеъри. — Той леко се усмихна, като бавно прокарваше пръсти по винената чаша. — Но кръвта вода не става. Съдбата ни събра. Нашето семейство отново е заедно. Можем да използваме портала — каза той, като погледна Джейс. — Да се върнем в Идрис. Отново в имението…
Джейс леко потрепери, но кимна, все още втренчен във вкопчените си ръце.
— Ще бъдем там заедно — додаде Валънтайн. — Както би следвало да бъде.
Звучи чудесно, помисли си Клеъри. Само ти, жена ти, изпаднала в кома, вцепененият ти от шока син и дъщеря ти, която те мрази и в червата. Какво като двете ти деца са влюбени едно в друго. Да, звучи като идеалното, отново събрало се семейство. Ала на глас каза само:
— Никъде няма да ходя с теб, нито пък майка ми.
— Той е прав, Клеъри — каза дрезгаво Джейс. Размърда ръцете си, върховете на пръстите му бяха изцапани в червено. — Това е единственото място, където можем да отидем. Само там можем да подредим нещата.
— Не говориш сериозно…
Чу се силен трясък от долния етаж, толкова силен, сякаш стените на болницата се срутваха. Люк, помисли си Клеъри и скочи на крака.
Джейс, въпреки бледия си вид, реагира автоматично, като се надигна от стола и посегна към колана си.
— Татко, те…
— Идват. — Валънтайн се изправи. Клеъри чу приближаващи се стъпки. Миг по-късно вратата се отвори със замах и на прага застана Люк.
Клеъри потисна вика си. Той бе покрит с кръв, джинсите и ризата му бяха пропити с нея, долната половина на лицето му беше цялата червена. По ръцете му също се стичаше кръв. Тя нямаше представа каква част от нея беше негова. Клеъри чу собствения си глас да вика името му, после се втурна през стаята към него, като едва не се препъна от нетърпение да го хване за ризата и да се сгуши в него, както не бе правила от осемгодишна.
За миг голямата му ръка се вдигна и притисна главата й в едноръка мечешка прегръдка. После леко я отстрани.
— Целият съм в кръв — каза той. — Не се безпокой… не е моя.
— От кого е тогава? — Беше гласът на Валънтайн и Клеъри се обърна, със закрилящата ръка на Люк върху раменете си. Валънтайн ги гледаше пресметливо с присвити очи. Джейс беше станал на крака, заобиколил масата и сега стоеше колебливо зад баща си. Клеъри не помнеше някога да го е виждала така нерешителен.
— На Пангборн — отвърна Люк.
Валънтайн прокара ръка по лицето си, сякаш новината му причини болка.
— Разбирам. Разкъса гърлото му със зъби ли?