Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Мара докосна китката на Аракаси в знак на съгласие. Приемаше предупреждението му. Минванаби като нищо можеше да имат агенти, поставени наблизо и чакащи всякакъв повод, за да ударят. Очите на Люджан започнаха да засичат разположението и броя на войниците в непосредствена близост. Дали щяха да се разиграят планирани или случайни събития, за него беше все едно. Политическите интриги можеше да изплуват на повърхността и при някой случаен повод. Ако някой загине от рани при избухнала свада сред тълпата, кой може да се обвини? Такава е съдбата. Така вероятно разсъждаваха много от благородниците, достатъчно близо за нанасяне на удар в случай, че възможността сама възникнеше в разгара на безредици.
Притесненията на Аракаси понамаляха, когато вълнението сред благородниците в ложите издаде предстоящата поява на имперската свита. Най-близо до подиума с бял балдахин влезе мъж с церемониален халат в черно и оранжево, а след него — множество воини и слуги. Внушителната му фигура стъпваше с увереност, намекваща за здрави мускули под тлъстините.
— Минванаби — уточни Аракаси със странна нотка злоба.
Нетърпелив да оформи представата си за човека, който бе свръхзлодеят в драмата, засягаща любимата му Мара, Кевин видя само един едър млад мъж, зачервен от горещината, който изглеждаше доста раздразнен.
По-внимателният оглед бе прекъснат от тръби и тимпани, които възвестиха влизането на имперската свита. Разговорите из целия стадион стихнаха. На арената бързо притичаха слуги и подгониха навън джуджетата и насекомите. По разчистеното бойно поле работници в набедрени препаски се разбързаха с грапи и брани, за да подравнят терена за предстоящите игри.
Тръбите отново проехтяха, много по-близо, и първите редици мъже от Имперската гвардия навлязоха с маршова стъпка. Бяха облечени в чисто бяла броня и носеха инструменти, които звучаха като фанфари. Бяха направени от роговете на някакъв огромен звяр, извити около раменете им, и завършваха разлати широко като камбани над главите им. Барабанчиците в следващата редица биеха силно в ритъм. Оркестърът зае позиция пред имперската ложа, а след тях влезе почетната гвардия на Военачалника от двайсет и четирима воини. Бронята и шлемът на всички бяха боядисани в блестящо бяло, отличаващо ги като елитния кадър на тъй наречените Имперски бели.
Слънчевата светлина замята отражения от златни щитове и снаряжение, което предизвика удивеното бръмчене от простолюдието, насядало най-високо в амфитеатъра. По цуранските стандарти металът, носен от всеки воин, бе достатъчно скъп, за да заплати разходите на дома Акома за цяла година.
Гвардейците заеха позиция и тълпите затихнаха. Във възцарилата се жадна тишина старши херолд извика с глас, който прокънтя до най-далечните седалки:
— Алмечо, Военачалникът!
Тълпата стана и поздрави с възторжени викове най-могъщия воин в империята.
Мара седеше кротко и отпиваше от плодовата си напитка; не стана да поздрави, докато Военачалникът влизаше. Широки ленти злато красяха шията и мишниците на гръдната му броня. Златни инкрустации покриваха шлема му, увенчан с пурпурно перо. Зад Алмечо пристъпваха двама магьосници с черни халати, наречени от тълпите Любимците на Военачалника. Кевин беше чул как, в годините преди плена му, един от тези Велики беше направил заклинанието, доказало обвинението на Мара в измяна срещу Минванаби, акт, принудил предшественика на Десио на ритуално самоубийство, за да изкупи позора на фамилията си.
А след това херолдът възвести появата на втора особа:
— Ичиндар! Деветдесет и първият император!
Овациите преляха в оглушителен рев. Младият Небесна светлина се появи на входа. Дори лейди Мара захвърли всякакви задръжки. Викаше силно като всеки от простолюдието, лицето й беше грейнало от възхищение и благоговение: поданиците почитаха този мъж с почти религиозна преданост.
Небесната светлина направи безпрецедентната си поява облечен в броня, изцяло покрита със злато. Изглеждаше на не повече от двайсет и три. Изражението му не можеше да се отгатне от разстояние, но стойката му беше изправена и уверена, а изпод високия му позлатен шлем се спускаше червеникавокафява коса и падаше на къдрици по раменете му.