![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— Вивиан Дженкинс, това е най-хубавият подарък, който съм получавал.
— Хубаво. — Болка прониза гърдите ѝ. — Сега сме квит. — Тя се поколеба, понеже съзнаваше, че онова, което се кани да направи, ще промени всичко. Сетне си напомни, че всичко вече е различно — телефонното обаждане на доктор Руфъс го беше променило, безстрастният му глас продължаваше да звучи в главата ѝ, нещата, които ѝ бе казал съвсем директно. — Нося ти още нещо.
— Нали знаеш, че днес не е рожденият ми ден?
Тя му подаде къс хартия.
Джими го обърна, прочете какво пише и я погледна.
— Какво е това?
— Мисля, че е очевидно.
Джими се озърна през рамо и снижи глас.
— Искам да кажа — за какво е?
— Заплащане. За страхотната работа, която свърши в болницата.
Той ѝ върна чека, все едно е отровен.
— Не съм искал да ми се плаща, просто исках да помогна. Не ти искам парите.
За част от секундата в гърдите ѝ припламна съмнение, но тя вече го познаваше добре и забеляза как очите му избягват нейните. Вивиан не се почувства отмъстена заради срама му. Просто се натъжи.
— Знам, че е така, Джими, знам и че не си искал да ти се плаща Обаче искам да го вземеш. Не се съмнявам, че ще намериш за какво да използваш парите. Помогни на баща си. Или на твоята прекрасна Доли — ако така ще ти е по-лесно, приеми го като начин да ѝ се отплатя за огромната добрина да ми върне медальона Използвай парите, за да се ожените, за да бъде всичко идеално — точно както го искате — за да се преместите и да започнете нов живот край морето, да имате деца, красиви мебели.
— Нали каза, че не мислиш за бъдещето — прозвуча безизразно гласът му.
— Имах предвид своето бъдеще.
— Защо го правиш?
— Защото те харесвам. — Тя пое ръцете му в своите и ги стисна силно. Бяха топли и силни ръце. — Мисля, че ти си прекрасен човек, Джими, един от най-свестните, които познавам, и искам да живееш щастливо.
— Звучи като сбогуване.
— Така ли?
Той кимна.
— Сигурно защото е. — Тя се приближи още мъничко и след мигновено колебание го целуна там, насред улицата, целуна го съвсем леко, едва, безвъзвратно, а после се вкопчи в ризата му, за да запамети мига. — Сбогом, Джими Меткалф — каза тя. — Този път… този път няма да се срещнем отново.
***
След това Джими стоя дълго, забол поглед в чека. Почувства се предаден от нея, дори ѝ се разгневи, макара да съзнаваше, че е несправедлив. Но защо ще му дава такова нещо? И защо сега, когато планът на Дол беше забравен и бяха станали истински приятели? Дали не беше свързано с тайнствената ѝ болест? Имаше нещо окончателно в думите ѝ и това го притесняваше.
През цялата следваща седмица, докато отбиваше въпросите на баща си кога ще дойде отново красивото му момиче, Джими се взираше в чека и се чудеше как да постъпи. Част от него копнееше да скъса омразната хартийка на стотици късчета, но не го стори. Не беше глупав, съзнаваше, че това е отговорът на всичките му молитви, макар да го караше да изгаря от срам, от безсилие и от странна неназовима печал.
Настъпи денят, когато трябваше отново да се срещне с Доли на чай в "Лайънс", и той се чудеше дали да вземе чека със себе си. Въртеше и сучеше около въпроса: вадеше го от своя екземпляр на "Питър Пан" и го слагаше в джоба си, отново го прибираше в книгата и скриваше проклетото нещо от погледа си. Поглеждаше часовника си. И отново същата поредица. Закъсняваше. Знаеше, че Доли ще го чака. Имала да му покаже нещо важно. Щеше да се взира към вратата с грейналите си големи очи, а той никога нямаше да може да ѝ обясни, че е изгубил нещо рядко и скъпоценно.
Джими имаше чувството, че всички тъмни сенки на света го обгръщат плътно, пъхна в джоба си "Питър Пан" и се запъти на среща с годеницата си.
***
Доли го чакаше на същото място до прозореца, както когато предложи плана. Веднага я видя, защото носеше противното си бяло палто — вече не беше студено за кожено палто, но Доли не го сваляше. В съзнанието на Джими палтото до такава степен беше свързано с отвратителния им план, че само като го зърнеше, и тялото му се свиваше от пристъп на гадене.
— Извинявай, че закъснях, Дол.
— Джими. — Очите ѝ блестяха. — Направих го.
— Какво направи?
— Ето виж… — Тя стискаше плик между пръстите на двете си ръце, от който сега извади квадратно парче фотографска хартия. — Наложи се дори лично да я проявя — плъзна тя снимката по масата.
Джими я взе и за един кратък миг, преди да успее да се овладее, изпита нежност. Снимката беше направена в болницата, в деня на представлението. Вивиан се виждаше ясно, Джими също, застанал близо до нея, протегнал ръка, за да докосне нейната. Двамата се гледаха — той си спомняше този момент, когато забеляза синината… И тогава проумя какво гледа.