Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Призори вече бяхме нахвърляли в общи черти как ще разгърнем силите си. Познавах достатъчно добре генерал Холбрен, затова му имах вяра, че ще се погрижи за подробностите.
— Убедена съм, че поне някои части на васитската армия са успели да се измъкнат от кладите на Во Вакюн — казах. — Предай на Холбрен, че негова първа грижа е да издири тези хора.
— Да съберем ли още от нашите, милейди? — предложи Малон.
— Не. Ако обмислим всичко както трябва, няма да са нужни подкрепления. Това, което наистина ни е необходимо, са сведения за придвижването на астурианските войски. За генералите е важно да знаят точно къде се струпват техните пълчища за пресичането на река Камаар. Тогава ще сме подготвени да ги посрещнем. Васитските воини, притаени в клоните на дърветата, ще са нашите очи и уши. Нека генерал Холбрен се опита да им внуши, че дори и най-незначителната информация за марша на нападателя ще е много по-ценна от това да се нахвърлят безразборно върху всеки срещнат астурианец.
— Шпионирането не е сред най-уважаваните занимания, милейди — напомни ми Малон.
— Ние ще го превърнем в почтен занаят, Малон. Кажи на Холбрен да размахва като знаме думата „патриот“ пред оцелелите васити. Длъжни сме да им внушим също така, че техен патриотичен дълг е да не се оставят да бъдат убити, ако в главите им все още има непредадена и най-дребната информация за вражеските войски.
— Но там все пак трябва да има някой оцелял — подчерта Малон. — А от васитските земи през река Камаар преминават много хора, не знаехте ли?
— Ще трябва да ги подслоним някак. Като превземем Мурос, ще построим бежански лагери и ще осигурим храна.
— Колко сте милостива и щедра, милейди!
— Това няма нищо общо с благотворителността, Малон. Имам причини да желая васитите, останали в своите земи, да бъдат сигурни, че жените и децата им са в безопасност. Това ще ги накара да ни служат предано като дебнат и шпионират с четири очи и уши. Сега остана да обсъдим отбраната на нашите брегове.
Привечер вече бяхме приключили с най-общия план за отбрана в дебнещата на прага ни война. Тогава се съсредоточих върху нещо, което наистина изискваше специално внимание.
— Малон, ние двамата с теб постоянно трябва да поддържаме връзка. Нямаме никакво време да пращаме вестоносци на коне от едно до друго място из херцогството, които после да идват в къщата, където живея сега.
— А къде е това, Твоя Светлост?
— В момента двамата с баща ми не си говорим. Той искаше да отида при него в кулата му насред Долината, но аз останах в старата къща на майка от северния край. Баща ми е от хората, дето все си врат носа в чуждите дела, затова съм сигурна, че ще се опита да надуши какво става. Нямам намерение да му давам повод да идва дотук, за да слухти и дебне наоколо. Ето защо се налага да се навъртам около къщата на майка ми. Ти ще предаваш моите заповеди на генерал Холбрен. — Погледнах го прямо. — Знаеш коя съм аз, нали, Малон?
— Разбира се, Твоя Светлост. Ти си херцогинята на Ерат.
— Остави това. Кажи коя бях аз, преди да стана херцогиня на Ерат?
— Ами, казвали са ми, че си била Поулгара Магьосницата.
— Аз все още съм такава, Малон. От това не можеш да се освободиш също като да свалиш ръкавица. Способна съм да правя неща, които не са по силите на останалите хора. Знаеш ли малката стая на върха на северозападната кула?
— Да не би да е оня килер, дето държим метлите и парцалите?
— Така ли го използвате сега? Е, нямахме точно това наум с твоя прачичо, когато го строихме. Но сега всичко е без значение. Омагьосала съм тази стая. Двамата с Килан я използвахме, когато трябваше да говорим, а аз не бях в херцогството. Щом имаше да ми казва нещо, той се качваше в кулата и аз можех да го чуя, независимо къде се намирам.
— Ама че чудна работа!
— Това е нещо обичайно за моето семейство. Я се качи горе да пробваме дали магията още действа.
— Щом е така, няма защо да се бавим, Твоя Светлост. — Той излезе от стаята с доста озадачено лице.
Обърнете внимание, че нямах време да обяснявам надълго и нашироко, затова поукрасих разказа си с няколко невинни лъжи. Стаята по нищо не се отличаваше от останалите. Но аз исках Малон да повярва, че тя е омагьосана.
Мисля татко е обяснил на Гарион, че нашите „дарби“ дремят у всеки човек. Повярва ли някой, че може да постигне нещо, това обикновено става. Ако Малон вече е вътрешно убеден в магическата сила на килера за метли, значи моят план е проработил.