Ловецът на елени

— Хари Марч те обича, сестро — отвърна нещастната Хети.

— Хари Марч и аз се разбрахме и няма нужда да се споменава за него нито дума повече. Има един… но да оставим това. Впрочем всичко ще се разреши много скоро и тогава ние ще вземем решение за нашия бъдещ живот. Да останем тук — тоест да останем тук сами — не можем. Освен това време е, Хети, да научим всичко, което бихме могли, за нашите роднини и за семейството ни. Невъзможно е да нямаме никакви роднини и може би те ще се зарадват, като ни видят. Сега старият сандък е наша собственост и ние имаме право да го разгледаме и да научим от съдържанието му всичко, което можем. Мама се различаваше толкова от Томас Хътър, че сега, като зная, че не сме негови деца, горя от нетърпение да науча чии деца сме ние.

— Е, добре, Джудит, ти най-добре знаеш и си необикновено умна, мама често казваше това, а аз съм слабоумна. Сега, когато татко и мама са мъртви, не ме е грижа много за никакви други роднини освен за теб и не мисля, че бих могла да ги обичам, след като никога не съм ги виждала. Щом не искаш да се омъжиш за Хари, не виждам кого би могла да избереш за съпруг и затова се страхувам, че в края на краищата ще трябва да напуснем езерото.

— Какво смяташ за Ловеца, Хети? — запита Джудит, като се стараеше да прикрие вълнението си. — Би ли ти харесвало три да стане твой зет?

— Ловеца! — повтори девойката, като вдигна глава с непресторена изненада. — Но, Джудит, Ловеца съвсем не е красив и не подхожда за жена като теб.

— Той не е грозен, Хети, а у мъжа красотата не е толкова важна.

— Така ли мислиш, Джудит? А пък аз смятам, че е по-приятно да се гледа един красив мъж, отколкото красива жена.

— Клето дете! Ти едва ли знаеш какво говориш и какво искаш да кажеш. Красотата у нашия пол значи нещо, а за мъжете не е толкова важна. Вярно е, че мъжът трябва да бъде строен — но има и други стройни като Хари; той трябва да бъде трудолюбив — мисля, че познавам и много по-трудолюбиви от него; и силен — е добре, той не притежава силата на целия свят; и храбър — но сигурна съм, че мога да назова един момък, който е по-храбър от него.

— Странно е всичко това, Джудит. А пък аз мислех, че на земята няма по-красив, по-строен, по-трудолюбив или по-храбър човек от Бързия Хари! Сигурна съм, че никога не съм срещала равен нему по отношение на някое от тези качества.

— Добре, добре, Хети, не говори повече за това. Остави Хари Марч да си иде. Той ни напуска тази нощ и единственото съжаление, с което ще го изпратя, е, че стоя тук толкова дълго и така безцелно. За в бъдеще ние трябва да живеем, както подобава на порядъчни млади жени, и не можем да останем тук да служим за подигравка и хули на грубите злоезични трапери и ловци, които може да дойдат край езерото. Нека Хари си иде сам, а после ще намеря начин да се видя с Ловеца и тогава ще се реши нашето бъдеще. Хайде, сестро, слънцето залезе и „ковчегът“, тласкан от вятъра, се отдалечи доста от нас. Да се приближим към сала и да се посъветваме с нашите приятели. През нощта ще прегледам сандъка, а утрешният ден ще определи какво ще правим. Колкото до хуроните, сега ние можем да разполагаме с нашите имущества, без да се страхуваме от Томас Хътър, и те лесно ще бъдат подкупени. А щом измъкнем веднъж от ръцете им Ловеца, всичко останало ще се изясни само за един час.