Ловецът на елени

През цялото време Хети беше седяла при носа на сала, скръбно загледана във водата, гдето се намираше тялото на майка й, както и на онзи човек, когото бе свикнала да смята за свой баща. Вах-та!-вах беше застанала в нежно смирение до нея и не намираше думи да я успокои. Навиците на расата й я бяха възпитали да се въздържа в това отношение. А природата на пола й я караше да изчаква търпеливо онзи миг, когато щеше да може да прояви съчувствието си по-скоро с действия, отколкото с думи. Чингачгук бе застанал малко настрана, чувствата му бяха силно развълнувани.

Джудит се приближи към сестра си с израз на достойнство и тържественост, които нямаше навика да проявява. И макар следите от страданието все още да личаха върху красивото й лице, тя заговори с твърд и съвършено спокоен глас. Вах-та!-вах и делауерът тутакси се отдръпнаха при Хари на другия край на плавателния съд.

— Сестро — каза нежно Джудит. — Имам да ти говоря много. Ще се качим в тази лодка и ще се отдалечим от „ковчега“. Тайните на две сирачета не бива да бъдат чути от ушите на никого.

— Но те трябва да бъдат чути от родителите им, Джудит. Нека Хари вдигне котвата и се отдалечи с „ковчега“, а нас да остави тук, близо до гробовете на татко и мама, за да си кажем, каквото имаме да си казваме.

— Татко! — повтори бавно Джудит и за пръв път, откак се бе разделила с Марч, кръвта нахлу в страните й. — Той не бе наш баща, Хети! Това чухме от собствените му уста, и то в предсмъртния му час.

— Нима си щастлива, като откри, че нямаш баща, Джудит? Той се грижеше за нас, хранеше ни, обличаше ни и ни обичаше, никой баща не би могъл да стори повече; не разбирам защо да не ни е бил баща.

— Това няма значение, мило дете, но нека сторим, както каза ти. Хубаво ще бъде да останем тук, а салът да се отдалечи малко. Приготви лодката, докато аз съобщя на Хари и на индианците нашето желание.

Това беше сторено бързо и просто. „Ковчегът“ се отдалечи с отмерени удари на веслата на стотина ярда от мястото и остави двете девойки да се носят сякаш във въздуха над гробовете — толкова подвижна бе леката лодка, в която се намираха, и толкова прозрачна водата, над която бе тя.

— Смъртта на Томас Хътър — започна Джудит, след като с кратко мълчание подготви сестра си да я изслуша — промени цялото положение, Хети. И макар да не е бил наш баща, ние сме сестри и трябва да се чувствуваме такива и да живеем заедно, Хети.

— Тихо, Джудит! Може би неговият дух е някъде наблизо. Би се натъжил, ако чуе децата си да говорят така, и то над самия му гроб. А мама често ми е казвала, че децата не бива да наскърбяват родителите си, особено когато те са мъртви.

— Клета Хети! Те щастливо са се освободили от всички грижи за нас. Нито една моя дума вече не може да причини мъка на мама — и това все пак е утешително; и нищо, което би могла да кажеш или направиш ти, не ще я накара да се усмихне, както винаги се усмихваше приживе на доброто ти държане. Мъртвите не могат да виждат и не знаят какво става тук! Но да не говорим повече за това. Важното сега е да решим какво ще правим в бъдеще.