Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Джудит говореше решително и авторитетно — нещо, което правеше по стар навик при отношенията си със своята слабоумна сестра.
— Да вървим, щом искаш, Джудит — отвърна покорно девойката.
Лодката се отдалечи бавно от мястото; по-възрастната сестра гребеше без усилие, а по-малката се умълча и седеше замислена, както винаги, когато умът й беше смутен от някоя по-отвлечена и по-трудна мисъл. Тъй измина известно време в пълна тишина.
— Не е ли това лодка, която тъкмо минава зад „замъка“? — възкликна неочаквано Джудит. — Там, малко по към полуострова. Сега се скри. О, сигурна съм, че видях лодка, която изчезна зад гредите.
— Аз я видях още преди малко — отвърна Хети съвсем спокойно, защото индианците не я плашеха, — но не смятах, че трябва да говорим за такива неща над гроба на мама. Лодката дойде откъм лагера и беше карана само от един човек и той не приличаше на ирокез, а на Ловеца.
— Ловеца ли? — отвърна необичайно развълнувана сестра й. — Не може да бъде! Ловецът е пленник и аз тъкмо обмислих средствата, с които ще го освободим. Откъде ти дойде наум, че е Ловецът, дете?
— Можеш да видиш сама, сестро. Ето сега лодката се появи пак от другата страна на колибата.
И наистина леката лодка беше преминала покрай постройката и сега напредваше решително към „ковчега“. Онези, които се намираха на борда му, вече се събираха при носа на сала, за да посрещнат посетителя. Един поглед беше достатъчен, за да покаже на Джудит, че сестра й бе права и че Ловецът се намираше сам в лодката. Но неговото напредване бе толкова безгрижно и бавно, че с право я изненада, защото никога един човек, успял да избяга от враговете си с помощта на сила или на хитрост, не би се стърпял да гребе толкова бавно и спокойно, както Ловецът потапяше сега своето весло. По това време денят вече замираше и предметите по бреговете се виждаха смътно. Но сред широкото езеро все още проникваше дневна светлина и изливайки се над сцената, която се разиграваше сега, тя й придаваше известно сходство с топлите тонове на някой италиански или гръцки залез. Гредите на колибата и „ковчега“ бяха станали пурпурночервени и сега потъмняваха заедно с падащия мрак, а лодката на Ловеца губеше своите очертания сред бои, по-богати, но и по-нежни от онези, които изпъкват при ярка слънчева светлина.
Когато двете лодки се приближиха една към друга — защото Джудит и сестра й бяха започнали да гребат усилено, та да срещнат неочаквания посетител, преди той да стигне „ковчега“, дори и обгарялото лице на Ловеца изглеждаше по-приятно, отколкото обикновено под тия топли тонове и краски, които сякаш танцуваха във въздуха. И Джудит си въобрази, че това необичайно и приятно изражение се дължи до известна степен на радостта на младия човек, че я вижда отново. Но и не подозираше как по същата тази причина нейната собствена красота беше придобила още по-голям блясък, нито пък разбра — нещо, което би я зарадвало извънредно много, че докато тя се приближаваше, младият човек наистина я смяташе за най-красивото създание от нейния пол, което някога беше виждал.
— Добре дошъл, добре дошъл, Ловецо! — възкликна девойката, когато лодките заплаваха една до друга и греблата бяха престанали да се движат. — Ние преживяхме тъжен, страшен ден, но вашето завръщане е поне едно нещастие по-малко. Нима хуроните станаха по-човечни и ви пуснаха? Или избягахте от тях благодарение на своята сила и ловкост?
— Нито едното, нито другото, Джудит. Мингосите са си мингоси и ще останат мингоси до смъртта си. Едва ли може да се очаква, че някога тяхната природа ще стане по-добра. Е, те си имат своите дарования и ние — нашите, Джудит. Що се отнася до това, дали съм ги надхитрил, то би могло да се случи и вече се случи, когато Голямата змия и аз освободихме Вах-та!-вах. — Тук Ловецът спря и се засмя тихо. — Но не е толкова лесно да надхитриш повторно оня, когото вече си надхитрял. Дори и сърните се научават да избягват примките на траперите още преди да изтече един ловен сезон. А, щом си надхитрил някой индианец и си разтворил очите му, не бива да очакваш, че ще ги затвори пак, и то на същото място. Виждал съм да правят това бели, но никога червенокож. Те се учат само от опита си, а не от книги и опитът е учител, чиито поуки най-дълго се задържат в паметта на човека.