В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М.А.Й.).Всички казват само „дай“. „Дай, но без да се нарушава съществуването на нашата саможивост“. „Дай само ти, а ние няма да дадем нищо“. Но даже и Спасителят, преди да даде, е питал: „Вярваш ли?“ Тоест, поставял е известни условия, за да могат да получат от Него. Безусловното даване е равносилно на опит да се напълни с вода пробит съд. За да бъде успешно даването се изисква вяра или доверие, или някаква степен на разбиране. В случаите на ръководство това условие се подсилва, тъй като без съвместно хармонизиране на съзнанията то е невъзможно. Даващият и получаващият се подчиняват на закона за съзвучието, без спазването на който процесът става разрушителен и за двете страни. Мнозина биха искали да вземат, без да се обременяват с нищо. Това ще бъде поглъщане на чужда енергия. Други искат да внесат своя безпорядък в стройността, получена в резултат на многогодишни усилия и труд, без да се съобразяват с това, че за всяко Слово е заплатена висока цена. Без известна степен на съзвучие и взаимно разбиране ръководството е недопустимо. Приемниците на съзнанието трябва да са настроени на необходимата вълна. (3.152)
Да, да, да! Работата е в това, че получаващи са всички, които са по-ниско върху Стълбата на Йерархията. А някои светулки, усещайки несъзнателно Моята Близост до вас, също не биха имали нищо против да се облажат съобразно своя апетит. Трябва да се опазиш, иначе ще те разкъсат, както са разкъсали дори такъв гигант като Рамакришна. Целесъобразност във всичко, включително и в даването. Трябва да се раздава мъдро и като се знае на кого и за какво. Само желание да се получи все още не е достатъчно. Трябва да се има право за получаване. Не е умно да позволиш да те разкъсат, когато имаш дадено Поръчение. Убити и измъчвани са почти всички, останалите са изтезавани психически. Тежък е подвигът да се носи Светлина. Може да се помисли защо Ние сме скрити от всички в далечни планини. Трудността е в това, че психическата енергия у хората е напълно неорганизирана, необуздана и не се контролира. Тя се прахосва нецелесъобразно и се изразходва и изтича, като вода през разкъсан бент, но ако се поправи бентът и се задържа водата, тя може да се натрупва и да се изразходва мъдро, както мелничарят събира водата, ако бентът е цял. Да носиш върху себе си тежестта на неорганизираното мислене дори на тези, които са се докоснали до Учението, е тежко. Труден е подвигът да се носи Светлина. Той е труден и пространствено, защото е много тъмно и гасителите са много. Ако не Охранявахме, щеше да бъде невъзможно да се устои. И все пак опасността не е от далечните, а от близките, от стоящите наблизо, в което сте се убеждавали не един път. (3.153)
Докосванията до проводника на Моя Дух не винаги са еднакви по следствия. Донеслият повече — повече и ще получи. Принасянето или жертвата са необходими. Цената за получаването си остава. В жертва се принася: нисшето за получаване на Висшето, малкото — за голямото, личното — за свръхличното, земното — за Космичното. Донеслият получава. В храм се влиза без багаж и в чисти дрехи, още повече в Храма на Духа. Трябва да се разбере самоотречението като условие за непосредственото познание, тоест на чувствознанието и ясновъзприемането. Ние поставяме вехите по пътя, но да се премине по него трябва самостоятелно. Да се премине — означава да се приложи. Практическото приложение на Нашите Указания представлява условието за следване след Йерарха. Непосилното не се изисква никога. Всичко давано е приложимо и жизнено. Всичко приложено е стъпало за изкачване и доближаване до Нас. Всяка крачка, дори и най-мъничката, всяко придвижване по направление на Фокуса на Светлината е Благо. Да се придвижваш към нас е възможно при всякакви условия на живот. Няма такива обстоятелства, няма нищо, което би могло да бъде преграда на сближаването с Нас или на движението по пътя към Нас. Всичко, което пречи, е вътре и нищо няма отвън, тоест извън самите себе си. Когато изглежда, че пречи външното, това е самоизмама, това е изкушение на Майя, което означава, че нещо се е случило вътре, че неблагополучието е в духа. Ако погледнем Книгата на Животите на Великите Духове ще видим, че колкото и да са били тежки и непоносими външните условия, нищо не е могло да ги отклони от пътищата за изпълнение на Водещата Воля. Имате много примери на огнена самоотверженост, когато всичко свое се е отхвърляло, до собственото тяло включително. Нищо не е попречило на Великото служене, защото заповедта „Отвърни се от себе си“ се е прилагала преди всичко върху себе си. Огненият път е бил изминат на Земята със собствените крака и е бил потвърден жизнено, тоест чрез прилагане върху самия себе си. Не са се съжалявали, не са се щадили, а са се разпъвали на кръста на живота. Този път на преодоляване на себе си Наричаме Огнен Път. Огненото тяло, преодолявайки нисшите три, утвърждава себе си в действие. Няма друг път за оформяне на огненото тяло. Астралът също оформя себе си в действия, само че неговата активност е насочена към нисшите сфери, съответстващи на материята на тази обвивка. Но астралът е оформен отдавна и засилването на това начало вече е препятствие за проявяване дейността на огненото тяло. Възможността за проява на активност във всяка от обвивките зависи от избора на волята. Но даже и „земната мъдрост е вражда против Бога“, тоест и дейността на интелекта се противопоставя на огненото действие, на висшето в човека, тоест на чувствознанието, ясновъзприемането и останалите прояви на висшето „Аз“. Съзнанието може да прояви себе си във всяка от обвивките, но висшето — само в огнената. Трябва да се наблюдава и различава във всеки един момент коя от обвивките е активна и в коя от тях и как се проявява активността на духа. Това може да помогне за разчленяване на проводниците в съзнанието и да улесни възможността да се действа във всеки един от тях по отделно.Животът е училище и най-важният предмет за изучаване в него е самият човек. (3.258)