Венец от трева (Част III: Омразата)

Още когато Марий подвикна на Цина, че е време да тръгват, за да свършели бързо, стотината конници, които по правило вървяха в началото на шествието, поеха напред към Капитолия. Чак при храма на Сатурн стоящите най-отзад усетиха, че двамата консули ги няма. Бяха застанали пред целия Сенат и по всичко личеше, че се разправят помежду си. Не само че ауспициите преди церемонията не бяха проведени, както трябва, но и самият ритуал започваше лошо. Никой, дори Цина, не се беше осмелил да повдигне въпрос за отсъствието на Гай Марий от нощното бдение. Двамата консули бяха длъжни да стоят в храма на Юпитер Оптимус Максимус, за да чакат знамения от боговете, а това не бе станало. Цина дори си беше замълчал за тайнствения черен силует на птица с ципи на краката и огромни нокти, който бе прелетял на мъждивото небе малко преди зазоряване.

Никога през дългата история на Рим церемонията по встъпването в длъжност на новите консули не е бивала толкова набързо претупана; дори преди години, когато Марий бе пожелал да произнесе речта си облечен в парадните си доспехи и с намазано с червена боя лице. Само четири часа по-късно — а зимните часове са доста къси, — не само жертвоприношението и първото заседание на Сената, но дори и празничното пиршество след тях бяха свършили. Никога преди и сенаторите, участвали в празника, не бяха бързали толкова да си ходят. Когато тържественото шествие се запъти обратно по склона към Форума, отрязаната глава на Гней Октавий Рузон, която продължаваше да гние на рострата и да храни птиците, се беше извърнала по посока на храма на Юпитер и сякаш се опитваше да го погълне с изкълваните си очи. Ужасно знамение, при това видяно от всички.

Щом слезе от Капитолия и се озова пред храма на Сатурн, Гай Марий забеляза Квинт Анхарий пред себе си и побърза да го настигне. Хвана го за едната ръка и Анхарий се стресна и се обърна да види кой го вика. Нежеланата среща с консула го накара да изкриви лице от отвращение.

— Бургунд, меча! — заповяда кратко Марий на прислужника си.

Мигновено оръжието се озова в дясната му ръка. Той замахна към небето и стовари острието връз лицето на Квинт Анхарий. Бившият претор се строполи мъртъв на земята, а от огромния белег между брадичката и горния край на челото му зашуртя обилно кръв.

Никой дори не посмя да протестира. Щом се съвзеха след преживяния шок, и сенатори, и конници хукнаха едновременно да се спасяват. Марий се обърна към чакащия легион от роби и им щракна с пръсти. Те само това чакаха, за да се впуснат в бясно преследване.

— Правете, каквото щете, с тия куни, момчета! — изрева щастливият старец. — Гледайте само да не сбъркате приятелите с неприятелите!