Град от кости

— Знам. — Прекъсна я Джейс. — Трябваше да предположа… оковите в мазето… — Той погледна към вратата. — Къде е той?

— Долу — каза тихо Клеъри. — Той уби Блекуел. Аз се качих горе да те потърся…

— Той трябва да махне оттук глутницата си — рече Джейс.

Тя го погледна недоумяващо.

— Какво?

— Люк — каза Джейс. — Трябва да вдигне глутницата си. Станало е недоразумение.

— Какво, да не си се самоотвлякъл? — Идеше и да крещи, ала гласът и беше твърде слаб. — Хайде, Джейс.

Клеъри го дръпна за китките, но той не помръдна. Гледаше я внимателно и тя потресена разбра какво й бе убягнало в първия пристъп на облекчение.

Когато го видя за последно, той беше целият в рани, дрехите му бяха мръсни и кървави, косата му — невчесана и сплъстена от кръв и мръсотия. Сега той беше облечен със спортна бяла риза и черен панталон, чистата му коса падаше край лицето му, бледозлатиста и на вълни. Той отметна няколко кичура от очите си с тънката си ръка и тя видя, че тежкият сребърен пръстен отново беше на пръста му.

— Това твои дрехи ли са? — попита изумена тя. — А и раните ти са почистени… — Гласът й се прекърши. — Явно Валънтайн се грижи доста добре за теб.

Той й се усмихна вяло.

— Ако ти кажа истината, ще ме сметнеш за луд — каза той.

Тя усети, как сърцето и заблъска в гърдите, като размахващо крила колибри.

— Не, няма.

— Баща ми ми даде тези дрехи — рече той.

Пляскането на крилете се ускори.

— Джейс — каза внимателно тя, — твоят баща е мъртъв.

— Не. — Той поклати глава. Клеъри усети, че той е силно развълнуван, може би от страх, може би и наслада, а може би и от двете. — Мислех, че е мъртъв, но се оказа, че не е. Всичко е било грешка…

Тогава тя си спомни как Люк беше казал, че Валънтайн е способен да лъже очарователно и убедително.

— Валънтайн ли ти каза това? Защото той е лъжец, Джейс, спомни си какво каза Ходж. Ако той ти е казал, че баща ти е жив, то това е лъжа, само и само за да те накара да правиш това, което той иска…

— Видях баща си — рече Джейс. — Говорих с него… той ми даде това… — Той посочи новата си, чиста риза, като че това беше неопровержимо доказателство. — Баща ми не е мъртъв. Валънтайн не го е убил. Ходж ме е излъгал. През всичките тези години съм си мислел, че е мъртъв, а той не е.

Клеъри се огледа безпомощно наоколо, стаята с блестящия порцелан, факлите и празните блестящи огледала.

— Ами, след като баща ти е тук, къде е тогава? И него ли е отвлякъл Валънтайн?

Очите на Джейс блеснаха. Яката на ризата му беше отворена и тя видя тънките бели знаци, които покриваха ключицата му, подобно драскотини по златистата кожа.

— Баща ми…

Вратата на стаята, която Клеъри беше затворила след себе си, се отвори със скърцане и един мъж влезе в стаята.

Беше Валънтайн. Неговата гъста, сребриста коса блестеше като шлем от лъскава стомана, а устните му бяха сурово свити. На кръста от широкия му колан се спускаше ножница, от която се подаваше дръжката на дълъг меч.